Не съм ограбена,опустошена.
Нима се свършва огънят
защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си,нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?


Избистри се душата ми.
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава .
Но се надживява.
Ако на този свят
са вземали от тебе-
значи си богат.
А взелият е беден.



СТАНКА ПЕНЧЕВА