NASAME-Моят блог в start. bg :: Виртуална любов

В И Р Т У А Л Н А Л Ю Б О В За къде бързаше?Прибираше се от банката ,където работеше като касиерка.Бързаше към квартирата си,таванска стая,където я очакваше студена самотна вечеря,студено самотно легло и компютъра.Имаше предчувствие,че тази вечер нещо ще се случи... На един дъх се качи по стълбите.Направи си кафе и включи компютъра.От месец общуваше с МАРС...с това убиваше скуката отначало,но сега й беше приятно и застрашаваше да стане мания в бъдеще... МАРС не бе на линия...какво ли работи,сам ли е като нея?.... Самотница... Не,не е сама,под нейната стряха семейство лястовички свиха гнездо... но и те скоро ще отлетят... Стана и отиде до прозореца.Петия етаж на отсрещната сграда.Прозореца е тъмен.Но на терасата бе ТОЙ.Кой е той,тя не знаеше.Забеляза го да пуши цигара веднъж,и всяка вечер по навик поглеждаше.Въздъхна.Самотница... Да,компютъра,Марс . -Привет!Как си? -О,кей!А ти? .................. -Лека нощ-написа ВЕНЕРА -Целувам те за лека нощ-отговори МАРС Целувам те?За първи път й пожела лека нощ по този начин,а ,да,предчувствието..Той те целуна?Неволно затвори очи и докосна устните си,протегна ръка към него...но ръката й се спря до монитора... Погледна към студеното пусто легло.Самотница. Стана и отиде до прозореца.Прозореца на петия етаж светеше. Днес се засякоха набързо,тя го погледна и потъна в синевата на очите му... Венера?Каква Венера си ти самотнице,имаш си име ,ти си ВАНЯ,Ваня! ........ Минаха месеци.Лястовичките отлетяха отдавна. Ваня се прибираше от работа,пристъпваше с тъга,без да бърза към студената си квартира,студената вечеря,студеното легло. Денят напуска с тиха въздишка града.По улиците безмълвно запълзя мрак.Сградите се сгушиха в мъглата.Самотница към самотния си дом.Вечерта бе тъжна като нея. И все пак имаше предчувствие ,че ще се случи нещо...Какво? С Марс отдавна не контактуваше,след онази ИЗМАМНА виртуална целувка... Прибра се и включи компютъра.Направи си кафе,Петия етаж-прозореца е тъмен.А и той отдавна не пушеше на терасата в студа. Самотница... Дъждът почука на прозореца.Не,не е дъжда,някой чукаше на вратата й. Отвори я.Той беше там-пред вратата й,пред нейната отворена врата-красив и смутен,съседът от петия етаж.Потъна в синевата на очите му. -Привет,ние не се познаваме,по точно познаваме се малко,и понеже прозорецът ти е затворен вече и не те виждам често,дано не звучи нахално но...пожелах да те видя...не аз взех билет за театър...ох,извини глупостта ми,по точно вълнението ми.Взех два билета за театър за тази вечер,ще дойдеш ли с мен!?? Тя го гледаше и не вярваше на очите си-той бе тук ,ако протегне ръка и ще го докосне... -Защо не!!??-каза весело тя. Две сенки -един до друг -потънаха в дъждовната нощ. Те се връщаха от театрална постановка,от която така и нищо не достигна до тях.Те се връщаха,не един до друг,а един в друг-две сенки прегърнати в нощта. Това бяха ВАНЯ и МАРТИН,или по точно ВЕНЕРА и МАРС,но те не знаеха това. Влязоха в неговия вход.След минута светна прозореца на петия етаж. Едното легло тази вечер нямаше да е студено и самотно.А може би не само тази вечер!?..
		2008-09-23