ДО УТРЕ


-До утре!-ти казваш и тръгваш си вече.
А с поглед уплашен изпращам те а
До утре!...Но то е безкрайно далече.
Нима часове ще лежат между нас?

До утре да бъде за мен непозната 
менливата сянка на твойто чело,
горещата ,тупкаща реч на ръката ,
на мислите тайното потекло.

До утре,ако ти е жадно,не мога
да бъда твой извор.Студенина
ако те облъхне-да бъда твой огън.
Ако ти е тъмно-твоя светлина.

-До утре!-ти казваш и тръгваш  и даже
не чуваш,че отговор нямаш от мен.
-До сетния ден!-аз очаквах да кажеш
и с мен да останеш до сетния ден.


Блага Димитрова