Красива и слънчева есен!
Ей,тия цигани,какво прекрасно циганско лято ни спретнаха пред прага на зимата...
Красив и слънчев е и денят ми,забързана в своето ежедневие,сред потока от хора-срещам поглед-топъл и смутен-уви!-на витрината на магазина....
Отминаваме,както винаги-далечни и чужди,свили се в своите спомени....ученическите години,ученическата любов....първите трепети на сърцето,първите терзания на душата...аз чаках теб,а ти не се реши...младежки свян...
И сега-почувствах-как погледа ти на витрината ми каза всичко-ти още ме обичаш...може би...но се забърза към дома си,към семейството си....Аз също те обичам още.....може би...но отминах забързана към дома си ,към семейството си...
Но в този един миг-целунаха се душите ни,в този един миг- целунаха се сърцата ни,в този един миг сляха се погледите ни,сля се любовта ни...в този един миг...
    "О,МИГ,СПРИ!"

ето ме и мен:)))

една мисъл!
-"Да запазиш момента във времето." Тя е от сериалът Стертрек! Ако затвориш очи този миг се връща отново и отново, и остава завинаги там и е само твой и на още един човек. А когато се целунете и затворите очи заедно го усещате сякаш е бил тогава!
Благодаря ти!