КЪМ ВЪРХА

Цял живот се катерим към върха!Пълзиш,ставаш,падаш,ставаш, и все нагоре ,към върха!
Лутания и залитания,подхлъзване , изправяш се и пак нагоре...към върха,в жега и мраз,към върха.
Атакуваш върха на образованието.После атакуваш върха в любота....Атакуваш и върха на кариерата си.атакуваш върха на семейното благополучие.Катериш се ,спъваш се,падаш и пак се изправяш уморен,гладен и жаден , бързаш към своя връх там нагоре,нагоре-понякога е така близо-протягаш ръка да го прегърнеш,но той се отдръпва от теб.....и пак започваш изкачването нагоре,нагоре....
И когато най после достигнеш своя връх-и накъде?Очите ти са пак нагоре-към облаците,вселената,БОГ...да живота неусетно се е изнизал...живота е свършил за теб,а не ти се иска...
Съжаляваш вече ,че толкова си бързал  към върха,съжаляваш вече,че си се стремял към този връх със сетни сили,Съжаляваш,че отчаяно си искал върха!...А сега  надничаш и искаш да си там долу,да се върнеш в детството,ученическите години.Искаш отново да бродиш по пътечките на любовта,отнова да мечтаеш,слушайки песента на щурците,да мечтаеш ,съзерцавайки полета на птиците...отнова да се смееш и плачеш,да се любиш и създаваш нов живот....И да не бързаш,да не бързаш към върха,а бавно,мъдро и спокойно да бродиш из планината и да се радваш на живота там долу,защото горе на върха не се чува песента на щурците,и птици не летят....защото там горе е краят....
Защото там горе ,след като стигнеш върха и погледнеш назад ,надолу ще надникнеш в себе си и има вероятност да не се познаеш,има вероятност да се уплашиш от себе си,има вероятност да съжаляваш ,че по други пътеки е трябвало да извървиш до своя връх...до своя край....