СТИХОВЕ ОТ "1001 нощ"

 

Съдбата е в два дни-прекрасен и страшен.

Животът в два реда: прозрачен и мътен.

Трещи ураганът и мощен,и прашен

но чупи той само дърветата с тътен!

виж също морето- там гонят се мъртви,

но бисери раждат се дълбоко в недрата!

Пък нека ръцете навремето  вечно

играят си с нас и ни гони съдбата!

Звездите безбройни блестят в небесата,

а слънцето вечно се гони с луната!

И суша и влага се смесват в земята...

На камъка само остава следата!

 

 

 

Привет на теб от влюбен и нещастен! Щастливият е в щастие прекрасен! Привет - и не отхвърляй твоят рицар - аллах към теб с любов ме е орисал! Потъвам в мисли и от мисли бягам, с любов към теб ръка сега протягам. Чертите чудни тънат в паметта ми, а гонят ме тъгата и скръбта ми! Следя звездите, а и те ме гледат - без обич е нощта ми непрогледна! Какво да кажа? Просто нямам думи, търпение и сили - всичко губя! От търпеливият - привет! За бога, търпях - но не бъди ти толкоз строга!

 

 

Създадена е сякаш тя от въздух,
ни ниска, ни висока - съваршенство!
От притеснение на бузата й роза цъфва
за да изпъкне тъмната й бенка,
тя късче от луната е, обляна
със мускус ароматен, а снагата
от бисерна вода е изтъкана,
а всяка нишка лъч е от луната!

 

Имало едно време двама братя -шах Шахриар и шах Шахзаман - всеки си царувал в царството . Било навсякъде мир и любов ,а те много се обичали , много се имали . Веднъж Шехриар поканил брат си на гости .Шахзаман се натъкмил , тръгнал с керваните , но на средата на пътя се сетил , че забравил нещо , върнал се посред нощ в замъка си и сварил жена си в леглото с един роб.  Притъмняло му пред очите  и им  клъцнал  главите. Отишъл на гости на брат си - Шахриар , ама ни жив -ни умрял - бледен мълчалив... Единият мълчи , другият не смее да пита ...Домакинът се пробвал някък да го развесели , организирал  в негова чест лов , но Шахзаман отказал и останал в двореца. Там ,обаче станал таен свидетел на вакханалия  от страна на жената на брат си , роби и робини ... След като установил , че има и по- за окайване от него , Шахзаман  се успокоил , усмихнал се и му се върнало доброто настроение . Това не останало незабелязано и се наложело двамата братя да си поприказват сериозно за това , което е станало. Естествено , след разкритията "отлетели" още дузина глави  , а двамата братя отчаяни и разочаровани от жените , решили ,че повече власт не им трябва и избягали тайно от двореца . След ден -два спрели да си починат под едно дърво . Нещеш ли , извил се вятър ; те се уплашили , скрили се в клоните на дървото , а в това време се появил огромен и страшен демон. Той от извадил един съндък една хубавица и легнал да спи , като сложил глава в скута й. Мацката ,обаче ги видяла , направила им знак да слязят и ги заплашела , че или и двамата ще .... / ясно какво ../ с нея или ще събуди демона . Те , от няма и къде се съгласили , и като приключили тя им поискала царските пръстени , извадила от пазвата си една кисия с наниз от много такива пръстени , прибавила техните и обяснила , че този демон я е отвлякъл от първата й брачна нощ и я е затворил да е само негова . Обаче тя така му доказва , че една жена ако иска да постигне нещо няма нищо да я спре.... Двамата братя , като разбрали , че има и по -тежък случай от техния , се върнали обратно по царствата си . Тогава шах Шахриар започнал всяка нощ да вика при себе си девойка и на сутринта я обезглавявал. И така три години .... Накрая Шехрезада , по-голямата дъщеря на везира , казала на баща си да заведе нея. Предварително се уговорили с по-малката си сестра какво ще правят. Като отешла при Шахриар , Шехрезада си разплакала , искала да се сбогува със сестра си / женски хитрости !/  и така се наложило да я повикат. Като правили , там каквото правили  и понеже още било нощ , по-малката сестра /съгласно уговорката / предложила Шехрезад да разкаже приказка за да запълни времето ... И така се почнало ... 1001 нощи ... Като прекъсвала на най-интересното , умелата разказвачка поддържала интереса  и пазила живота си .... Всъщност приказките преливат една в друга , малко като принципа на матрьошките са , и  в един момент така ти се забърква всичко , че не знаеш за коя точно история става въпрос. В контекста на една има "мушнати" поне още две -три . А стиховете са ползвани един вид като цитати на принципа .." както е казал поета...: .../стих/..." и служат за описание на външността на даден герой, пейзаж, чувство , душевно състояние ... Един вид като "прилагателно" обогатяващо разказа .... В "кюпа" са както известни приказки, като тези за Аладин , Синдбад, Али Баба ....... , така и още много други / някои съм ги чувала , някои ги четох за първи път.. / Та така , след 1001 нощи , Шехрезад свършила приказката на сутринта . Поискала да доведат децата й , защото междувременно им се родили 3 момчета .Целунала ги и помолила Шахриар заради тях да я пощади . Той , междевременно обикнал я , естествено я помилвал и ...така ....заживели щастливо дълги години .... КРАЙ

 

 

С любов теша сърцето, за да не се издам,
но виден отдалеч е сърдечния ми плам!
Сълза ли текне, казвам: „Окото е ранено!” –
клеветник да не види душата ми сломена!
Свободен бях, не знаех какво е туй любов,
сега сърцето носи кръст тежък и суров.
Сега за мене знаете, таз жалаба е за вас,
че от любов сразен съм, смилете се в тоз час!
Аллах, пази лицето, дарено с красота,
че негов роб са месецът, звездите по света!
Душата си аз давам за среща благодат,
че Тя за мен е Раят, а отказът е Ад!

______________________________________________________________________________________________

Сърцето ти, любими, по мене да пламти!
Търпи! Честит ще бъдеш с любовта ми ти!
Защото вече зная за любовта ти чиста,
за мъката, гнетяща сърцата ни лъчисти!
Ще те даря със близост, със среща тъй мечтана,
но не един пазач помежду нас застана!
А падне ли нощта, от силната ни страст
Ще запламтят сърцата ни на любовта във власт!
Съня си аз прогоних и нямах миг покой –
сърцето ми спохождат страдания безброй!
Да крием любовта си, е свят закон, затуй
завесата не вдигай, а думите ми чуй!
Сърцето по сръндака тупти с любов гореща.
Дано не се уплаши и дойде с мен на среща!

______________________________________________________________________________________________________

В градината изгря в зелена дреха,
бе разкопчана и с коси развени...
Запитах я за името... Прошепна:
„Сърдечен завет съм, за влюбени – жарава!”
„Согромни мъки – казах – съм се сблъсквал!”
А тя ми рече: „Камък съм не чувствам!”
„Щом ти си камък – тъжно аз добавих –
От камъка Аллах е извор пуснал!”

__________________________________________________________________________________________________________

Всяко нещо идва със своето време.
Нова радост идва след старото бреме.
Потърпи – мъка тежка обречена пада,
доброто ще дойде, пък нека днес страдаш!
Че Богът всевиш е, който праща бедата,
но после по щедро дарява благата!
Най-добрите – най-тежките мъки понасят,
след позора Бог радости щедри донася!
Претъпиш ли тъгата, пренесеш ли позора –
то значи любим си на Аллаха във взора!
Аллах за бедата стократно въздава,
след мъки ръката си щедра подава.
Той вечно е близо – в болка, в страдания,
Но то се не мери с часове, с разстояния...

 

Създадена е сякаш тя от въздух,
ни ниска, ни висока - съваршенство!
От притеснение на бузата й роза цъфва
за да изпъкне тъмната й бенка,
тя късче от луната е, обляна
със мускус ароматен, а снагата
от бисерна вода е изтъкана,
а всяка нишка лъч е от луната

NAI QKITE SAMO SHEHEREZADA SHEHEREZADA,ONYR AKSAL,KAN,LILIPYT,BENY,KEREM,SEZEM,MELEK,BYRAK,I BYKET.NO NAI VE4E SHEHEREZADA

любими,с пълни шепи от живота и света граби,защото вечен е светът,ала животът мимолетен!живота ти обичай и му се наслади,побързай-щастието е до време!и само ЛЮБОВТА остава знай,без нея празнота и пустош владеят на земята...

Любима, от твойто сладко вино дай ми да отпия! Музиката на гласа ти нека страстно да звучи! Да секне от завист на славеите песента! Отпий ти първа, а после дай ми благоуханната от устните ти чаша! Ще чуеш само шепота на цъфналите рози и на моето сърце гласа!!!