ЧЕРНА НОЩ

Крила разпери тъмна черна нощ.

Неверната луна изхлипа и се скри,

морето стене от срам и позор,

вечерните птици пищят зловещо,

и звездите не изгряха,ридаейки в хор...

Смирено влизаш в стая непозната

в обятията на грешната любов -палач,

а жертвата ,изгубила дори за сълзи сила,

поглед скръбен в тъмнината впила

зората безнадеждно очаква тя.

О,грешна любов среща в сърцето ми

страшен кошмар.Не знаеш как страдам...

Горда,бледа,без сълзи-тази нощ ще трепери

душата ми в мъка и грях... и в любов!...

Любовта ще утеши ли грешните наши души?

В стаята е пълно с призраци,

в стаята е пълно с безверие.

Любовта е призрак за жертвата,

любовта е безверие за палача...

Това  е любовта.Да,тя е рана!

И най -черната нощ ражда зора.

От слънцето ще избледнеят ли

следите на греховната страст?

Любовта търси място в нашите сърца,

в черна нощ се роди любовта ни...

Това не е кошмар-ела любов!

Аз не съм твой палач-ела любов!

Ти не си моя жертва-ела любов!

С букет огромен от бели лалета аз

пред теб заставам и в в любов ти се вричам!

Ела любов!-аз искам да обичам вечно...

Ела любов!-аз обичам до безумие...

Ела любов!-аз ще обичам до смърт...

Това е приказка,наистина,но е хубава,нали?

Приказка за любов и грях,

приказка за обич вечна...