Една мечта която дълго сме очаквали,

тихо с дланта си измислена ни погали.

Като измръзнали звезди с дъха си ни стопли,

и изтри от душите ни тъжните вопли.

Тя не е в сън бленувана,

нито е в мечта нарисувана...

Любовта не казва"идвам"-

 неистов копнеж сърцата обзема.

Любовта е в шепота на плахите устни,

и в трепета на пръстите страстни.

Любовта е в сълзите проляти в нощта,

тя прозира дори в гордостта.

Розово мракът любовно шепти,

любовта се втурна в наште съдби;

о,сърце,недей да отричаш,

защото ти обичаш,обичаш,обичаш...

Лили Михайлова   Lilims