Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
01.05.2010 16:31 -
КАК ЖИВЕЯТ ИНДИАНЦИТЕ В САЩ
КАК ЖИВЕЯТ ИНДИАНЦИТЕ В САЩ
Когато Колумб достигнал източните брегове на Америка, сметнал, че това е отдавна търсената по море Индия, която примамвала европейските търговци със своите приказни богатства. Поради това местните жители били наречени индианци. Макар че по-късно било установено, че това не е Индия, а нов континент, непознат дотогава, името на жителите му се запазило и до наши дни. Многобройните индиански племена, които населявали Северна Америка преди откриването й, говорели на различни езици, враждували помежду си и изкарвали прехраната си според местните условия. Живеещите по крайбрежията и край големите реки се занимавали с риболов, прерийните индианци - с лов на бизони, а други обработвали земята с дървена мотика и отглеждали царевица, фасул, тютюн.Местните обитатели посрещнали колумбовите моряци много дружелюбно, доверчиво и с радост приемали от тях подаръци - лъскави предмети и дреболии, които за пръв път виждали. Тогава едва ли можело да се предположи, че тези първи срещи ще бъдат началото на една многовековна борба, изпълнена с масов героизъм, безумна смелост и коварство.С прииждането на нови и нови европейци борбата ставала все по-ожесточена и взела масов характер. Особено смело защищавали земите си северноамериканските индианци, а измежду тях най-непокорни били тези, които населявали обширните прерии между река Мисисипи и Скалистите планини. Яхнали буйни мустанги, те се носели като вихър, нападали изневиделица враговете си и бързо изчезвали. Много индиански вождове се проявили като смели и мъдри водачи на племената си в неравната борба. Имената на такива вождове като Лудият кон, Седящият бик и други получили голяма известност.Крачка по крачка в упорита борба за съществуване индианците отстъпвали, докато най-после били покорени и земите им завладени.Много от покорените племена попаднали под "грижите" на католическите мисионери, които така ревностна насаждали христовата вяра, че направо изгаряли езичниците, които не искали да я приемат.В резултат на масово изтребление от някои племена, които наброявали 20 000 - 50 000 души, останали само десетки и на края съвсем изчезнали от лицето на Земята. По време на колонизацията на Северна Америка и по-късно при образуване на независимите Североамерикански щати индианците били зверски унищожавани или изтласквани в най-безплодните земи. Насилственото преселване, което започнало във втората половина на XIX век с настаняване на индианците в специално определени участъци земя - резервации, им донесло нови нещастия. Преселванията били така "организирани", че по пътя и във временните лагери хиляди жени, деца и старци измирали от глад, изтощение и болести.Разбира се, управниците на САЩ по "законен" начин се разпореждали с индианците. Те сключвали заробващи "договори" с последните, според които същите "доброволно отстъпвали" своите обширни землени, горски и водни имоти, а в замяна на това им били "дарявани" резервации, обхващащи само нищожни парчета земя. От 1786 до 1871 г. правителствата на САЩ са сключили 653 "договора" с 97 индиански племена, като почти напълно са ги обезземлили.Животът в резервациите е толкова тежък, че в някои от тях броят на жителите; е останал едва до няколкостотин - жалки останки от многобройните племена, на които принадлежали полята, горите, езерата, реките. Той напомня до известна степен на концлагер, макар че не винаги резервациите са оградени с ограда или бодлива тел. Индианците нямат право да напускат пределите им без разрешение на правителствения чиновник - техен управител.Минавайки през индианска резервация, посетителят ще срещне занемарени стопанства и жалки колиби. Ако надникне вътре, ще види помещения без почти никакви кухненски принадлежности, потънали в страшна нечистотия, сред която се търкалят мършави, полуголи дечица, страдащи от глад и болести. Индианците, обработващи малките и неплодородни късове земя, не могат да издържат конкуренцията на белите фермери и се разоряват. Те отиват да търсят препитание в някое близко предприятие, заемайки най-черна работа, която осигурява полугладно съществование на. семействата им. Онези, които все още се занимават със земеделие, съвсем не са по-добре - и при тях беднотия, нищета и болести. Къщите им са запустели, селскостопанските сечива износени и разхвърляни, а измършавелият добитък вързан край сградите на открито. При такива условия живеят индианците, населявали някога обширните земи около петте американски езера, където се намирала прочутата в миналото конфедерация на Ирокезките племена.Другаде индианските резервации се използуват с чисто търговски цели. Индианците се показват като живи музейни експонати. За разглеждане на резервацията на индианците от племето семиноли, населяващо полуостров Флорида, се заплаща. Освен колибите с дървен под и сламен покрив, в който се търкалят рогозки, полуизгнили одеала и примитивна покъщнина, мръсни окъсани деца, просещи милостиня, на туристите се предлагат срещу заплащане и някои развлечения. Ето какво разказва един посетител за подобна индианска резервация: "Демонстрацията на индианския бит е поставена на здрава търговска основа. За вход се плаща определена тарифа, а за да се видят различни зрелища - "кладенеца на желанията и "развъдника на крокодилите" - се заплаща съобразно с щедростта на клиента. Когато фотографирах една стара индианка, която стоеше при огнището, тя мълчаливо протегна ръка за монета."Голяма част от домашните съдове, дрехи и други индианците сами си изработват така, както са правили това техните прадеди. Някои изработват различни украшения от дърворезба или правят от глина идоли на индиански богове, които продават на посещаващите ги туристи.В резултат на тежкия живот броят на индианците в САЩ непрекъснато намалява - сега те са около 500 000 души, като голяма част от тях са метиси - потомци на бели и индианци. Смъртността е голяма особено сред децата - при някои племена тя е 20 пъти по-голяма, отколкото при бялото население. Средната продължителност на живота на индианците е 20 години.Стремейки се да поробят и обезличат индианците в духовно и културно отношение, управителите на резервациите изпращат групи от техните деца в американски учебни заведения, където се стараят да направят от тях пропагандисти на култура, чужда на техния бит. Ако, да речем, някой от тях стане лекар или учител и се завърне в резервацията, за да се посвети в служба на сънародниците си, той не е в състояние да направи почти нищо - никой не отпуска средства за болница или училище, за лекарства или пособия.Нещо повлече. До края на миналия век на хората, които векове населявали американския континент, не се признавало правото на гражданство. Едва в 1887 г. индианците получили правото да се смятат граждани на САЩ, но само онези, които притежавали землени участъци, отделени от племенния поземлен фонд, защото същевременно конгресът на САЩ приел закон за ликвидиране племенното владение на земята у индианците,Въпреки тези страшни условия индианците мъжествено съхраняват своите обичаи и национална култура. Същевременно те все по-настойчиво издират глас да им се признаят права, достойни за свободни хора, права, които ще им осигурят човешки живот. Докато САЩ чрез устата на своите представители говорят за необходимостта от признаване правата на малките народи в световната политика, в САЩ съществува малък народ, който настоява: нека САЩ на практика да осъществят това, за което говорят техните представители" - такова обръщение към общото събрание на ООН са подписали през 1950 г. вождовете на днешните ирокези. ..............@
Когато Колумб достигнал източните брегове на Америка, сметнал, че това е отдавна търсената по море Индия, която примамвала европейските търговци със своите приказни богатства. Поради това местните жители били наречени индианци. Макар че по-късно било установено, че това не е Индия, а нов континент, непознат дотогава, името на жителите му се запазило и до наши дни. Многобройните индиански племена, които населявали Северна Америка преди откриването й, говорели на различни езици, враждували помежду си и изкарвали прехраната си според местните условия. Живеещите по крайбрежията и край големите реки се занимавали с риболов, прерийните индианци - с лов на бизони, а други обработвали земята с дървена мотика и отглеждали царевица, фасул, тютюн.Местните обитатели посрещнали колумбовите моряци много дружелюбно, доверчиво и с радост приемали от тях подаръци - лъскави предмети и дреболии, които за пръв път виждали. Тогава едва ли можело да се предположи, че тези първи срещи ще бъдат началото на една многовековна борба, изпълнена с масов героизъм, безумна смелост и коварство.С прииждането на нови и нови европейци борбата ставала все по-ожесточена и взела масов характер. Особено смело защищавали земите си северноамериканските индианци, а измежду тях най-непокорни били тези, които населявали обширните прерии между река Мисисипи и Скалистите планини. Яхнали буйни мустанги, те се носели като вихър, нападали изневиделица враговете си и бързо изчезвали. Много индиански вождове се проявили като смели и мъдри водачи на племената си в неравната борба. Имената на такива вождове като Лудият кон, Седящият бик и други получили голяма известност.Крачка по крачка в упорита борба за съществуване индианците отстъпвали, докато най-после били покорени и земите им завладени.Много от покорените племена попаднали под "грижите" на католическите мисионери, които така ревностна насаждали христовата вяра, че направо изгаряли езичниците, които не искали да я приемат.В резултат на масово изтребление от някои племена, които наброявали 20 000 - 50 000 души, останали само десетки и на края съвсем изчезнали от лицето на Земята. По време на колонизацията на Северна Америка и по-късно при образуване на независимите Североамерикански щати индианците били зверски унищожавани или изтласквани в най-безплодните земи. Насилственото преселване, което започнало във втората половина на XIX век с настаняване на индианците в специално определени участъци земя - резервации, им донесло нови нещастия. Преселванията били така "организирани", че по пътя и във временните лагери хиляди жени, деца и старци измирали от глад, изтощение и болести.Разбира се, управниците на САЩ по "законен" начин се разпореждали с индианците. Те сключвали заробващи "договори" с последните, според които същите "доброволно отстъпвали" своите обширни землени, горски и водни имоти, а в замяна на това им били "дарявани" резервации, обхващащи само нищожни парчета земя. От 1786 до 1871 г. правителствата на САЩ са сключили 653 "договора" с 97 индиански племена, като почти напълно са ги обезземлили.Животът в резервациите е толкова тежък, че в някои от тях броят на жителите; е останал едва до няколкостотин - жалки останки от многобройните племена, на които принадлежали полята, горите, езерата, реките. Той напомня до известна степен на концлагер, макар че не винаги резервациите са оградени с ограда или бодлива тел. Индианците нямат право да напускат пределите им без разрешение на правителствения чиновник - техен управител.Минавайки през индианска резервация, посетителят ще срещне занемарени стопанства и жалки колиби. Ако надникне вътре, ще види помещения без почти никакви кухненски принадлежности, потънали в страшна нечистотия, сред която се търкалят мършави, полуголи дечица, страдащи от глад и болести. Индианците, обработващи малките и неплодородни късове земя, не могат да издържат конкуренцията на белите фермери и се разоряват. Те отиват да търсят препитание в някое близко предприятие, заемайки най-черна работа, която осигурява полугладно съществование на. семействата им. Онези, които все още се занимават със земеделие, съвсем не са по-добре - и при тях беднотия, нищета и болести. Къщите им са запустели, селскостопанските сечива износени и разхвърляни, а измършавелият добитък вързан край сградите на открито. При такива условия живеят индианците, населявали някога обширните земи около петте американски езера, където се намирала прочутата в миналото конфедерация на Ирокезките племена.Другаде индианските резервации се използуват с чисто търговски цели. Индианците се показват като живи музейни експонати. За разглеждане на резервацията на индианците от племето семиноли, населяващо полуостров Флорида, се заплаща. Освен колибите с дървен под и сламен покрив, в който се търкалят рогозки, полуизгнили одеала и примитивна покъщнина, мръсни окъсани деца, просещи милостиня, на туристите се предлагат срещу заплащане и някои развлечения. Ето какво разказва един посетител за подобна индианска резервация: "Демонстрацията на индианския бит е поставена на здрава търговска основа. За вход се плаща определена тарифа, а за да се видят различни зрелища - "кладенеца на желанията и "развъдника на крокодилите" - се заплаща съобразно с щедростта на клиента. Когато фотографирах една стара индианка, която стоеше при огнището, тя мълчаливо протегна ръка за монета."Голяма част от домашните съдове, дрехи и други индианците сами си изработват така, както са правили това техните прадеди. Някои изработват различни украшения от дърворезба или правят от глина идоли на индиански богове, които продават на посещаващите ги туристи.В резултат на тежкия живот броят на индианците в САЩ непрекъснато намалява - сега те са около 500 000 души, като голяма част от тях са метиси - потомци на бели и индианци. Смъртността е голяма особено сред децата - при някои племена тя е 20 пъти по-голяма, отколкото при бялото население. Средната продължителност на живота на индианците е 20 години.Стремейки се да поробят и обезличат индианците в духовно и културно отношение, управителите на резервациите изпращат групи от техните деца в американски учебни заведения, където се стараят да направят от тях пропагандисти на култура, чужда на техния бит. Ако, да речем, някой от тях стане лекар или учител и се завърне в резервацията, за да се посвети в служба на сънародниците си, той не е в състояние да направи почти нищо - никой не отпуска средства за болница или училище, за лекарства или пособия.Нещо повлече. До края на миналия век на хората, които векове населявали американския континент, не се признавало правото на гражданство. Едва в 1887 г. индианците получили правото да се смятат граждани на САЩ, но само онези, които притежавали землени участъци, отделени от племенния поземлен фонд, защото същевременно конгресът на САЩ приел закон за ликвидиране племенното владение на земята у индианците,Въпреки тези страшни условия индианците мъжествено съхраняват своите обичаи и национална култура. Същевременно те все по-настойчиво издират глас да им се признаят права, достойни за свободни хора, права, които ще им осигурят човешки живот. Докато САЩ чрез устата на своите представители говорят за необходимостта от признаване правата на малките народи в световната политика, в САЩ съществува малък народ, който настоява: нека САЩ на практика да осъществят това, за което говорят техните представители" - такова обръщение към общото събрание на ООН са подписали през 1950 г. вождовете на днешните ирокези. ..............@
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 10984
Блогрол
1. отдих
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
