Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
16.07.2010 15:07 -
ПЪРСИ ШЕЛИ - ПОЕЗИЯ
ПЪРСИ ШЕЛИ
Пърси Биш Шели е роден през 1792 г. Той е един от най-изтъкнатите английски поети, водеща фигура в литературния романтизъм. Изгонен от Оксфорд за атеизъм, той яростно се противопоставя на религията и апелира за политическа свобода. Сред най-известните му творби са памфлета "Необходимостта от атеизъм" (1811), поемата "Кралица Маб" (1813), одата "Ода за западния вятър" (1819) и много други. Умира през 1822 г.
Философия на Любовта.
Пърси Шели
Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?
Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.
НЕТРАЙНОСТТА
Не сме ли облак ний, среднощ закрил луната?
Блести и тръпне той във своя късен бяг!
Но не минава миг и кратката позлата
изчезва и нощта обвива го във мрак!
Не сме ли арфа ний, забравена в полета,
та вятърът по нас напеви да реди,
и всеки дъх, едва достигнал до сърцето,
оттам да къса звук, различен от преди?
Заспим ли, сън един почивката ни трови;
отворим ли очи - и сграбчва ни тъга;
ний бягаме, пълзим, за плач и смях готови,
ту скръбни, ту скръбта сразили на шега!
Но все едно - тъжиш, ликуваш и обичаш,
а чезнат и плача, и радостта, и обичта!
И утре никой път на днес не ще приличаш,
че нищо тук не трай освен Нетрайността!...
ЛЯТО И ЗИМА
Минаваше пладне във ден слънчев и ведър,
към края на месец юни толкова щедър,
когато северният вятър сбира в едно
планински върхове и облаци от сребро
сред сини висини, а лъчистият простор
разтваря зад тях вековния си вечен взор.
Как всичко радваше се тогаз - и тревите,
и нивите, и тръстиките, и реките,
и танцуващите с бриза върбови листа,
дори липата - по-голямата им сестра.
Бе зима, когато птиците умираха
в гъстите гори, а рибите замираха,
в плен на прозрачния лед, който превръщаше
калта и тинята на топлите езера
във вятърна мантия, скована от студа,
и където там, у дома, доволни мъже
до огъня седяха, но пак със студени ръце.
Тогава на просяка стар, бездомен - горко!
Лека нощ
Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!
***
Ляга мъртъв лъчът,
ако лампата падне разбита.
И зениците мрат,
ако облакът вече отлита.
Секва нежният тон,
ако струните скъсани трепнат.
Стават думите стон,
ако устните вече не шепнат.
Като лютня без глас,
като лампа от пламък лишена-
и душата без страст
е напусната,глуха вселена.
Тя ридае,звъни
като вятър над черни руини-
като плач на вълни
по моряците в бездните сини.
Виха двама гнездо,
но по-слобия там се засели-
в този призрачен дом
на мечти и надежди изтлели.
О,любов!Този бяг,
тази преходност ти си разбрала!
Но по-слабия пак
ти за люлка и гроб си избрала.
Ще те люшка срамът,
както гарвани бурята люшка;
ще те шиба умът-
присмех леден на зимна вихрушка.
И гнездото ти в прах
ще се срине,ще пада, ще пада...
И ще зъзнеш сред смях-
гола,страшно сама-в листопада.
Музика
За музика божествена копнея!
Сърцето ми е зажадняло цвете!
Да вдъхна пак мелодията тиха!
Не спирайте! Душите ни са жадни!
Ще махне тя змията, що увиха
покрай сърцето грижи безпощадни.
Как леко тя по жилите минава
и разумът отдъхва си в забрава.
Ту дъх на теменуга полужива
до езеро — блестящо огледало,
когато пладнешкият зной изпива
росата във цветчето премаляло
и то издъхва… А полита аромата
с крилете на зефира над водата;
ту златна чаша със вино пенливо,
което шепне и във искри пламва,
магьосница докато го налива
и със целувки към любов примамва
1821
(Стихотворението е останало недовършено.)
Превод от английски
Цветан Стоянов и Илия Люцканов
Пърси Биш Шели е роден през 1792 г. Той е един от най-изтъкнатите английски поети, водеща фигура в литературния романтизъм. Изгонен от Оксфорд за атеизъм, той яростно се противопоставя на религията и апелира за политическа свобода. Сред най-известните му творби са памфлета "Необходимостта от атеизъм" (1811), поемата "Кралица Маб" (1813), одата "Ода за западния вятър" (1819) и много други. Умира през 1822 г.
Философия на Любовта.
Пърси Шели
Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?
Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.
НЕТРАЙНОСТТА
Не сме ли облак ний, среднощ закрил луната?
Блести и тръпне той във своя късен бяг!
Но не минава миг и кратката позлата
изчезва и нощта обвива го във мрак!
Не сме ли арфа ний, забравена в полета,
та вятърът по нас напеви да реди,
и всеки дъх, едва достигнал до сърцето,
оттам да къса звук, различен от преди?
Заспим ли, сън един почивката ни трови;
отворим ли очи - и сграбчва ни тъга;
ний бягаме, пълзим, за плач и смях готови,
ту скръбни, ту скръбта сразили на шега!
Но все едно - тъжиш, ликуваш и обичаш,
а чезнат и плача, и радостта, и обичта!
И утре никой път на днес не ще приличаш,
че нищо тук не трай освен Нетрайността!...
ЛЯТО И ЗИМА
Минаваше пладне във ден слънчев и ведър,
към края на месец юни толкова щедър,
когато северният вятър сбира в едно
планински върхове и облаци от сребро
сред сини висини, а лъчистият простор
разтваря зад тях вековния си вечен взор.
Как всичко радваше се тогаз - и тревите,
и нивите, и тръстиките, и реките,
и танцуващите с бриза върбови листа,
дори липата - по-голямата им сестра.
Бе зима, когато птиците умираха
в гъстите гори, а рибите замираха,
в плен на прозрачния лед, който превръщаше
калта и тинята на топлите езера
във вятърна мантия, скована от студа,
и където там, у дома, доволни мъже
до огъня седяха, но пак със студени ръце.
Тогава на просяка стар, бездомен - горко!
Лека нощ
Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!
***
Ляга мъртъв лъчът,
ако лампата падне разбита.
И зениците мрат,
ако облакът вече отлита.
Секва нежният тон,
ако струните скъсани трепнат.
Стават думите стон,
ако устните вече не шепнат.
Като лютня без глас,
като лампа от пламък лишена-
и душата без страст
е напусната,глуха вселена.
Тя ридае,звъни
като вятър над черни руини-
като плач на вълни
по моряците в бездните сини.
Виха двама гнездо,
но по-слобия там се засели-
в този призрачен дом
на мечти и надежди изтлели.
О,любов!Този бяг,
тази преходност ти си разбрала!
Но по-слабия пак
ти за люлка и гроб си избрала.
Ще те люшка срамът,
както гарвани бурята люшка;
ще те шиба умът-
присмех леден на зимна вихрушка.
И гнездото ти в прах
ще се срине,ще пада, ще пада...
И ще зъзнеш сред смях-
гола,страшно сама-в листопада.
Музика
За музика божествена копнея!
Сърцето ми е зажадняло цвете!
Да вдъхна пак мелодията тиха!
Не спирайте! Душите ни са жадни!
Ще махне тя змията, що увиха
покрай сърцето грижи безпощадни.
Как леко тя по жилите минава
и разумът отдъхва си в забрава.
Ту дъх на теменуга полужива
до езеро — блестящо огледало,
когато пладнешкият зной изпива
росата във цветчето премаляло
и то издъхва… А полита аромата
с крилете на зефира над водата;
ту златна чаша със вино пенливо,
което шепне и във искри пламва,
магьосница докато го налива
и със целувки към любов примамва
1821
(Стихотворението е останало недовършено.)
Превод от английски
Цветан Стоянов и Илия Люцканов
Търсене
За този блог
Гласове: 10984
Блогрол
1. отдих
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
