Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
22.07.2010 21:53 -
Любовни стихове- Иля ВЕЛЧЕВ
 |
Иля Велчев е автор на двадесет и седем книги с поезия и проза, на десет игрални филма, на много сценарии и тв-постановки... Окрития за мнозина от различни възрасти носят и ще носят поетични книги като "Тайни стихотворения", "Любовта на въжето към птицата", "Ако си дал", "Генерал по любов", "Жестоко за двама", трилогията на поетичните Кибрити и др., романи като "Лудата и гладиаторите"," Филмът на живота", "Краят на един съвършен любовник", "Банда", "Тайната на дяволския род", "Бай Ганьо, жив ли си", "Божи знак" и др., спектакли като "Обличането на Венера", "История на живуркането" и др., игрални филми като "Мандолината", "Дубльорът", "Сладко и горчиво", "Последната възможност", "Ако те има" и др., култовият сериал "Завръщане от Рим" - първата българо-европейска тв-продукция (с италианската телевизия РАИ - 1), забранен и досега, след като през 1977 г. тогавашната власт заклеймява сериала като носещ "рушителни" свободни идеи. Класика са вече и големите хитове, създадени по стихове на Иля Велчев като "Хризантеми", "Кой ражда болката", "Стари мой приятелю", "Осъдени души", "Обич", "Майчице свята", "Ако те има", "Девет кръга", "Мои бели коне", "Блус за двама", "Ако си дал" и др.
Големият творец работи над кинопроект и драматизация на книгите си Божи знак и Бай Ганьо, жив ли си?
Поезията му отдавна е надхвърлила хилядни тиражи, прозата – стохилядни филмите му са гледани от милиони зрители в България и по света. Песните му се знаят и пеят от няколко поколения вече.
За книгата "Любовни стихове"
"Тази книга е своеобразна любовна библия. Не я нарекох така, защото не съм Господ, за да изчерпя всички превъплъщения на Любовта. 115-те стихотворения и поеми, които съм включил в нея, са писани през четиридесетгодишната ми писателска работа. Някои от тях са повече или по-малко известни, някои са вдъхновили създаването на песни, които се надявам да бъдат любими и след още дълго време. Много от любовните стихове обаче никога не съм публикувал - нещо ме е карало да ги пазя за тази любовна книга.
Много дълго ще бъдем мъртви... за да живеем без Любов."
Иля Велчев
Признание
Съзирам те
и онемявам.
Изгубвам
памет, име, всичко.
Не зная
кой съм,
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие -
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си. . .
и го забравяш.
А той остава
смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце, пази я,
и тайно й свети!
На този свят
не смея да мечтая -
за тебе, живата и чуждата,
на онзи свят
каквато да те срещна -
болна, стара, погрозняла, сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна
Жестоко за двама
Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
АКО ТЕ ИМА
на Милена
Ако те има
теб на този свят,
ще има птици в пустото небе.
Ако те има
теб на този свят,
ще има лодка в тъмното море.
Ако те има
теб на този свят,
ще има огън и в студени дни.
Ако те има теб. . .
Ако те няма теб на този свят,
сърцето ми ще бъде хляб за птиците.
Ако те няма
теб на този свят,
очите ми ще бъдат мъртви за любов.
Ако те няма
теб на този свят,
от своята душа ще те създам завинаги.
Ако те няма, теб. . .
Този свят е нежен за двама,
този свят е тесен за сам.
Верността е солта на живота,
подлостта е черния срам.
Блус за двама
Танцувам блус,
любовен блус,
за двама блус - тъга и прошка.
Ти си вечната жена,
въздух и вода - моя душа.
Ангелско лице!
Ангелска усмивка!
Като в стар измислен филм, сега,
ти склони глава на мойто рамо.
Не говори.
Танцувам сам - макар и с теб!
Танцувам блус,
прощален блус,
за двама блус - любов и всичко.
Ти си моята лъжа,
мъгла и дъжд, моят въпрос.
Огън ще остане
и ще ни гори.
Като за последен път те моля,
ти, склони глава на мойто рамо.
Не казвай нищо.
Танцувам сам, макар и с теб!
Тема за самотна цигулка и скъсани струни
Опитах се да те целуна
и те целунах, тъй нежно,
почти толкова нежно,
както целувах Нея.
Опитах се да ти прошепна
нещо ужасно мило,
почти толкова мило,
както шепнех на Нея...
Опитах се...
Дори и дъжд валеше,
романтичен и истински,
но не беше същият дъжд,
беше почти.
И същият смешен стих
си спомних -
"Жената - кръст, Мъжът - Христос!
Любов ли е това, любов?"
Но не беше същият стих,
беше почти.
И ти беше много красива и влюбена,
може би още по-красива и влюбена от
Нея,
но беше ти.
И аз бях много силен и интересен,
може би още по-силен и интересен,
но не бях аз.
И стана страшно, безизходно и сиво,
сърцето си отиваше от мен.
А аз изплашено му казах:
Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!
Не е била Тя никога. Не е!
А то горчиво се изсмя!
Тя... беше!
Кой ражда болката -
красивата, капризна, горда болка?
Кой ражда болката
и защо така сме влюбени в нея?
Ти, който като млад
си свиркаш пред страха;
Ти, който като огън
връхлиташ върху ледената смърт,
за да спасиш, за да спасиш
едно единствено сърце?
Кой ражда болката-
ужасната, позорна, грозна болка?
Кой ражда болката
и защо така от нея се боим?
Ти, който като влюбен
мамиш своето момиче;
Ти, който като стар
отстъпваш с усмивка и поклон,
за да спасиш, за да спасиш
натрупаната слава?
Кой ражда болката?
Кой ражда болката?
Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка?
Не я ли раждаме, не я ли раждаме
самите ние?
Не казвай в тишината,
(тъй рядка вече за двама под небето)
не казвай в тишината -
че ме обичаш,
че ме обичаш.
Задръж във себе си
красивото мълчание,
говориш ли -
ще ти избяга литналото чувство,
и ослепено от любов
сърцата ни
в обратен път не ще намери.
Не казвай в тишината
две свети думи,
(че тези думи много са ги казвали)
но ме обичай,
но ме обичай,
както се обича, когато знаеш,
че утре вече няма да ме има.
Не, не,
не казвай в тишината, не говори,
че ме обичаш.
Горчиво...
Наемни слепи музиканти
на твойта сватба ще засвирят с плач!
Невидими и черни погребални ленти
около русите,
разпуснати за тържество коси
ще се люлеят.
Невясто, сърцето ти от пясъчник ли е? -
ще питат медните тръби.
Изпий, невясто, тази чаша с вино,
горчиво като твоята измяна.
Не се мръщи!
Ще развалиш
приготвените за усмивки устни.
А тук препълнена е тази зала
от важните и знамените гости.
Не се страхувай,
ще измамиш пияното им любопитство.
След малко тук ще мине
продавач,
но вместо лотарийните билети
купи им, куме,
за нея и за всички гости
по порция блестящо настроение.
Той евтино ще ти го продаде,
защото аз ще бъда този продавач.
Купувай,
купувай, куме, и не се скъпи,
ще ти прибавя даром
две порции блестящо настроение.
Тъй нужно то е в тази зала.
Като обесени висят
разкошни хризантеми
над потъмнелия кристал.
Отровно-бледи
огъват се в ръцете изгладнели
венецианските ножове от сребро.
И в смъртнобяло светят
колосаните покривки
и тлеят тънки свещите над тях.
Свирете, слепи музиканти!
Свирете!
Богата сватба има тук!
И днес, запалена на клада,
като последен еретик
изгаря първата любов.
Невясто, чуваш ли - "Горчиво" - викат
знатните ти гости
фалшиво викат с гръмки гласове.
Невясто, и на мене е горчиво!
Но ти, преди да те отрови
с мъртвите си устни нелюбимия жених,
преди лицето ти да оскверни
го спри
и разтвори поне един прозорец
прикрит под тежко прашно кадифе
и погледни
навън, назад,
в онези ярки дни,
когато аз те бях завел
в най-древния любовен град
и тук един след друг
захвърляйки в нозете ти
въздишащите богове -
и ни един от тях не бе ми равен -
ти бях дарил сърцето си завинаги.
Тогава ти
поведе ме в онези дъждовити,
безумно кратки нощи,
в които бяхме с тебе
една прегръдка знойна -
и тъй ни парна тя,
че жегата на пясъците южни
едва й стигаше
в страстта, забравата и нежността.
И после в безтегловния покой
превръщаше се ти на арфа.
И песента на ревността измисли ти.
От три неща ме молеше да се боя.
От слънцето,
че можело от мен по-ярко да целува,
от вятъра,
че бил от мен с по-неспокоен дух,
от старостта,
че можела с ръцете си крадливи
да ти отнеме магическата твоя хубост.
И млъкнеше ли арфата,
стоях в нозете ти
и ти се спускаше до мене,
и твоите очи с горещи сълзи
с гореща клетва мойте милваха.
Загбуя ли те - шепнеше ми ти -
на пръст ще се превърна.
И твоя пръст ще бъда,
кога се умориш,
при мене с вечен сън да те приспя.
Но как, невясто, тази клетва да я чуеш?
Стои като в решетка тъмния прозорец.
И с милиардите човешки гласове
да ти извикам
прозорецът дали ще се разтвори?
А днес така съм изморен,
светът на мен се е облегнал
с цялата си тежест.
И все по-често подозирам,
че сам се шпионирам,
дали не се превръщам в луд?
"Горчиво" - викат - чуваш ли? Горчиво!
Целуват те,
а аз съм още жив,
целуват те,
а аз разбирам
обичам те,
обичам те,
обичам те,
та ти дори в измяната
си без преструвка.
Сега за тебе съм покойник.
Обсипвай го с вдовичи ласки.
Раздавай му миниатюрните си чувства.
Притисната до него в мощната кола
летете по студени пътища
към вашта катастрофа.
Горчиво!
Невясто, и на мене е горчиво.
След малко и на теб ще загорчи.
Останали сами
в разкошната му спалня
и стискайки нетърпеливите му
малокръвни пръсти,
ще ти горчи - и . . .
така ще ти горчи за цял живот.
Ще мине блясъка и суетата.
Ще дойде чиста скръбна утрин.
И ти ще ме потърсиш.
И ще презираш своите амбиции.
И аз ще трябва да те приютя,
защото ти ще бъдеш инвалид,
защото ти ще бъдеш
най-самотното момиче.
Защото ти ще бъдеш без душа.
Ще ти отворя тъжната врата
на моето сърце,
но там не ще намериш вече мен,
но там ще бъде пусто -
като планета без един човек.
Свирете, свирете, слепи музиканти,
свирете по фалшиви сватби.
И там
тръбите ви ще раждат плач!
Нарисувай ми душата
На Милена
Нарисувай ми душата, мила,
върху бялото платно
вместо с четка
с пръстите си нежни.
Нарисувай я засмяна
с пламнало чело
и понякога с очи дъждовни.
Нарисувай ми душата, мила,
както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти).
Вярвам също в погледа на времето
и в оценката на яростта
по безплодното лице на някой принц.
Скрий платното
с най-доброто в мен
(не изтривай никоя голяма грешка)
и ако душата си и аз загубя
в път и сън към райските врати
ти, платното свое, покажи ми, мила,
нека в нея да се върна,
в моята душа,
(и при тебе също,
ако зла магия ме е ослепила).
Нарисувай ми душата, мила,
с твоята душа. . .
Търсене
За този блог
Гласове: 10984
Блогрол
1. отдих
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
