Като пред странно божество

    стоя пред теб изправена, трептяща

    Шептяща нещо, май че за любов

    със остарели и банални фрази…

     

    А ти си нов, различен, пълен с плам,

    и аз изгарям в твоята прегръдка,

    в блестящия олтар на твоя храм —

    тогава да си жертва тъй е сладко.

     

    А някъде далеч искрят поля

    на чужди храмове с по-бляскави олтари…

    Но аз нехая, „Любя те“ — шептя

    пред твоя образ в щастие изгарям…

           Марио Кроненберг