Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2011 23:40 - Възпоминание за Батак
Автор: lilims Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2538 Коментари: 2 Гласове:
7



image
Антони Пиотровски: Баташкото клане, 1892.
Днес в Националната галерия за чуждестранно изкуство, София.


Възпоминания от Батак

(разказ от едно дете)



От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Иван Вазов
Пловдив, 1881 година

image

 Храмът "Света Неделя" в Батак –
малката голяма църква на България

Името на Батак остава завинаги свързано с едно от най-значимите събития в историята на България – Априлското въстание от 1876 година. Първите стълкновения на разбунтувалите се батачани с изпратения срещу тях башибозук са на 30 април по стар стил или по нов - на 12 май. След потушаването на въстанието равносметката е страшна – избити са около 5 хиляди души от 6-7 хилядното население на Батак.

Днес в съзнанието на всеки, който поне веднъж е дошъл тук, се запечатва малката църква "Света Неделя", разположена в центъра на града. Историята отрежда на този храм да се превърне в светиня за всеки българин. Случилото се в него го превръща в един от символите на въстанието. Ето какво споделя Екатерина Пейчинова, директор на Историческия музей в града:

    "В началото на XXI век този паметник по същия начин се цени и от мюсюлманското население в общината, в която мирно съжителствуват различни етнически общности. Това е показател, че успешно бъдеще с омраза не се гради, но историята трябва да се помни такава, каквато е била.

    Църквата "Света Неделя" е съградена през 1813 г., много преди християнското население в Османската империя да получи по-големи свободи за изграждане на нови храмове. Според легендата батачани успели да измолят от пловдивския паша да построят малка църква. Той се съгласил, но им поставил условие тя да бъде издигната само за 3 месеца, като се надявал, че няма да успеят. Баташкото население мобилизирало всичките си сили и построило храма с доброволен труд само за 75 денонощия. Историческата значимост на този паметник обаче, идва от събитията, които са се случили в него по време на Априлското въстание."



В хода на въстанието църквата "Света Неделя" се оказва последната крепост на разбунтувалите се батачани. Дали защото е била най-масивната сграда (тя е изградена изцяло от камък, със здрави дъбови врати и е опасана с висока каменна ограда), или затова, че са се надявали на Божията милост и не са допускали, че може да се посегне на храма, в нея се събрали около 2 хиляди души, предимно жени, деца и старци.

    "Три денонощия продължила защитата на църквата, като през цялото време стрелбата не спирала нито за миг - продължава Екатерина Пейчинова. - За да принудят батачани да се предадат, вътре пускали кошери с пчели и запалена слама с газ. Въздухът не достигал и повечето от хората загинали от задушаване. Най-мъчителна за всички била жаждата, тъй като в района на църквата нямало вода. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използвали зехтина от кандилата пред иконите, а когато и той свършил, започнали да квасят устата на децата си с кръвта на избитите. Старец дал съвет да започнат да копаят земята, за да търсят подпочвена вода. За съжаление пролетта се случила много суха и не се появила и капка вода. След три денонощия в адски мъки, останалите живи решили да търсят спасение навън. Отворили вратите, но там ги чакали жадните за кръв хора на Ахмед ага Барутанлията. Батачани били изправени пред избора да приемат исляма или да загинат на дръвника. Всички загинали, всички с християнска вяра...

    Веднага след събитията по време на Априлското въстание е направен опит за опожаряване на църквата. Спасява я това, че е изградена от камък. Като архитектурна структура тя е запазена такава, каквато е била. Изгаря само дървеният иконостас. Научавайки, че въпреки отдалечеността на селището ще дойде международна анкетна комисия за разследване на извършените престъпления, създадена по инициатива на руското правителство, турските власти се опитват да заличат следите от клането. Прави се опит да се съберат и погребат в масов гроб в двора на храма част от гниещите тела. Самата църква е варосана отвътре, но попилата в зидовете кръв избива и затова турците започват да изсичат стените. И до ден днешен в храма ясно си личат изсечените зидове. Те са запазени като исторически свидетелства от онези събития".



В репортажите си от онова време американският журналист Дженюариъс Макгахан пише:

    "Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи… Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби, но все още запазена, без особени повреди... Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половината самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеждаха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избождаше окото.

    Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. ... Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти. ... Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата..."
image

След Освобождението църквата "Света Неделя" престава да се използва за богослужение. Батачани решават, че тя трябва да се запази като паметник на загиналите по време на Априлското въстание. През 1955 г. църквата е обявена за държавен музей и се превръща в едно от най-посещаваните исторически места в България. Батачани казват, че храмът, който не впечатлява с висока архитектурна стойност или със стенописни украси, се превръща "в малката църква на Батак, в която влизаш с наведена глава, или голямата църква на България, от която излизаш с вдигната глава".

Миглена Иванова
© Bulgarian National Radio
image








Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - Честит празник,Лили!
03.03.2011 09:33
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВСИЧКИ ОТДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА НАШАТА СВОБОДА!!
цитирай
2. erato7 - Честити национален празник!
03.03.2011 22:33
Честити национален празник!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lilims
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2484718
Постинги: 627
Коментари: 1559
Гласове: 10975
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031