ИЗГУБЕНА
Страхувам се, че няма да ми стигнат
минутите, в които да обичам.
С ресници дълги времето премигва
и ме смразява с поглед безразличен.

Отново и отново аз се губя
сред пепелта на гаснещо огнище.
Със вятъра - в прегръдката му груба -
политам пак към следващото нищо.

Сама се скитам в сънища тревожни,
изпълнени със много неизвестни
и търся път във ребусите сложни
на неродени стихове и песни.

Отчаяна е всяка моя мисъл.
На сивота денят ми е обречен.
Пред мен стои животът ми стъписан
със своя край - ту близък, ту далечен.

Как искам времето да беше спряло,
но то върви. Аз смесвам се с тълпата -
замислена, изгубена... и бяла,
обичаща безумно... непозната.

МИНАВАЩА
Минавам... Като времето минавам.
Със него мост към нищото плетем.
За малко спирам, после продължавам.
Следите - вятър ще ги измете.

От допира ми не остават рани,
които после дълго да болят,
а само светли мигове, застлани
със обич, топлина и нежен цвят.

На длан във рими си поднасях дните,
във нощите си често палех свещ -
зад редовете някъде съм скрита,
в сълзица можеш да ме побереш.

Минавам... Птица бяла в утрин синя -
с крила докосвам всеки изгрев нов.
След мен остава спомен за пустиня -
но всяка песъчинка е любов!

ЛУДОСТ ОТ ЛЮБОВ
Хладен вятър опипва
топлите ми бедра
и с дъха си ми роши косите.
Като скитник е той,
аз - самотна скала,
със очи към небето извити.

А душата ми - нежен
акорд на китара,
струна скъсана днес - тишина!
Но в сърцето кънти
мелодия стара -
за любов, звездна нощ и Луна.

Във морето от чувства
пак лодка се мярна -
търси своето късче земя.
След поредния фалш,
дали пак ще съм вярна -
питат тихо и двете весла.

Бие лудо сърцето,
аз все му повтарям,
че е за усмирителна риза!
Силна болка! Сълзи!
Диагнозата - стара...
от любов е сърдечната криза...

Kadife

Така е.Когато има силна привързаност и чувствата не са илюзия ,няма граница.И времето се подчинява , и страстта издържа , и двамата не чувстват разстояние и болка.

Поздрави!

Чудесни са, браво!