Вярвай в себе си и в мечтите си! (притча за калинката) Нашият свят е прекрасен! Той е пълен с всевъзможни ярки цветове. И сред цялото това многообразие от багри, живяла на този свят една малка сива буболечка. Заради безличния й вид обаче никой не я забелязвал и тя много страдала от своята самота.

Малката буболечка страшно много се трудела. Тя сама можела да се справи с цели орди от онова голямо зло - вредните листни въшки. Тя се притичвала на помощ на всичко живо, но никой не ценял нейните усилия. Всички останали насекоми много се гордеели със своите ярки окраски и на нея не й обръщали никакво внимание. А вредният колорадски бръмбар през цялото време й се надсмивал.

Така живеела малката буболечица и се измъчвала:
- Как е възможно?! Та Бог е толкова мъдър и толкова щедър! Нима той няма малко цвят, за да даде и на мен? – оплаквала съдбата си тя.

И една сутрин буболечката се събудила от нежно докосване. Доброто слънце я галело със своите топли лъчи и ласкаво й заговорило:
- Мило дете, просто повярвай в себе си и в своите сили! Ти си необикновена буболечка и всичко при теб ще бъде наред!

Малката сива буболечица така се зарадвала, че някой я обича, че някой вярва в нея, че пристъпила към работата си с още по-голямо желание и ентусиазъм. Тя си помислила:
- Ако аз изчистя всички листенца от сивите листни въшки, те ще станат зелени и тогава на техния ярък фон дори моята незабележима бледо сива окраска ще бъде видна...

Тя толкова много се стараела, с всеки изминал ден работела все повече и повече. И така, лист след лист, клонче след клонче, малката буболечка изчистила всички дървета. Накрая тя се огледала, за да се полюбува на свършената работа. Пред нея се ширела красива, чиста градина. И всяко листенце по дърветата шептяло с признателност към нея:
- Благодарим ти, ти ни спаси! Ти ни подари нов живот, ти си най-добрата!...

Досега никога и никой не бил казвал подобни думи на малката сива буболечка. Тя била като поразена от чутото и ... се изчервила.

Тогава и всички останали насекоми обърнали внимание на ярката червена буболечка. А тя била толкова щастлива! Тя просто сияела и излъчвала такова щастие, доброта и радост, че всички я заобичали. Особено близък приятел станала тя на децата. И сега вече винаги, когато хората я вземат в ръка и искат от нея да полети в небето и да изпълни техните желания, тя с радост го прави. Защото много добре знае, че всеки в живота си може да получи всичко, за което мечтае, трябва само да повярва в себе си!
  ~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

упоритият труд и себеотдаването винаги дават своя плод. Прекрасна притча!

Чудех се защо калинката ми е любимка ! :))

Точно тази притча не бях чела- и ми стана много приятно!Наистина е красива...