NASAME-Моят блог в start. bg :: ЕРОС И ПСИХЕЯ

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.07.2011 13:06 - ЕРОС И ПСИХЕЯ

Автор: lilims Категория: Лични дневници

Прочетен: 4402 Коментари: 7 Гласове:

Красивата легенда за Психея (Душата) и бога на любовта Ерос (Духът, жизнената сила и едно от проявленията й - сексуалната енергия), разказва как девойката Психея била най-малката от трите дъщери на един цар.
Тя била толкова красива, че славата й се разнесла надалече. Странно, но никой не искал да се ожени за нея и баща й попитал оракула, прорицателя на Делфи, какво да направи.
Отговорът бил безкомпромисен: Психея трябвало да бъде оставена на една планина, за да може смъртта да я вземе за своя съпруга. Направили го с голяма мъка.
Когато се стъмнило, някаква незнайна сила я отнесла в прекрасен дворец. Там Психея се радвала на всичките наслади от положението си на принцеса и всички радости на любовта. Но цялото това блаженство се крепяло на едно условие: Тя никога не трябвало да вижда съпруга си (той я посещавал само в пълна тъмнина) и не бивало да знае кой е. Тъмнината е метафора за несъзнателното.
Това положение продължило, докато сестрите на Психея не чули, че тя е все още жива и не решили да й отидат на гости.

Те междувременно се били омъжили за местни царе, но браковете им не им донесли щастие. Пристигнали в двореца на Психея и били страшно впечатлени от великолепието му. Когато обаче чули за чудния й живот, завистта им не знаела граници. Те се хванали за единственото нещо, в което Психея се чувствала несигурна – за самоличността на нейния съпруг. Посели отровни съмнения в ума й, казвайки й, че той сигурно е някой грозен и противен змей, та затова й е забранено да го вижда. Придумали я да запали свещ в тъмното и да му отсече главата, ако наистина е чудовище.

Сестрите на Психея всъщност са част от самата нея – тъничкият коварен вътрешен гласец, който се опитва да разруши щастието. Мъдростта е да разберем кога завистта ни води към по-голямо самоосъществяване и кога просто иска да съсипе хубавите неща в живота ни.
Тя ги послушала и видяла, че вместо змей, съпругът й е прекрасният бог Ерос. Тя се влюбила страстно в него. Той обаче се разгневил задето престъпила волята му и я напуснал. За да го спечели отново, Психея трябвало да премине през четири изпитания, които й се стрували неизпълними. Задачите били измислени от Афродита, богинята на любовта, която се отнасяла с Психея презрително, нареждайки на своите слуги Мъка и Тъга, да не й дават мира.
Първото изпитание било да сортира за една нощ огромно количество различни семена. За Психея било невъзможно да изпълни тази задача, но точно когато се отчаяла, на помощ й дошли мравките.
Задачата на всеки влюбен е да осъзнае кое е негово и кое – на другия. Мравките символизират инстинктивната способност на подсъзнанието да се справи с тази задача. Всичко, което се иска от нас, е да позволим това да се случи.
На другата сутрин всичко било струпано на спретнати купчинки. Понякога ни се случва нещо подобно – събуждаме се след здрав нощен сън и усещаме абсолютна яснота на мислите и съвсем точна представа за следващата ни стъпка.

Афродита била изненадана и поставила на Психея втора задача: Сега тя трябвало да й донесе вълна от златните слънчеви овце, които били толкова свирепи, че никой смъртен не смеел да ги доближи. Психея вече се канела да се откаже и да се хвърли в реката, когато една тръстика, растяща на близкия речен бряг, й прошепнала, че решението е не да се среща очи в очи с овцете, а да изчака падането на ноща, когато са изморени. Тогава можела да събере от вълната им, останала по храстите и къпинака, в които те се блъскали в яростта си.
Често ни се налага да изчакаме търпеливо подходящия момент, за да направим нещо, иначе ще бъдем победени. Тръстиката е част от естествения свят, който знае как да съществува съвместно с дивата и опасна енергия.

Афродита била вбесена, когато Психея се върнала, и й поставила трета задача: Да й донесе вода от леденостудения водопад на река Стикс – нещо невъзможно за един смъртен. Психея отново била готова да се откаже, но един орел й се притекъл на помощ и донесъл вода в едно конско копито. Тази вода била силно смъртоносна, но и давала живот.
Сътворението и разрушението са двете страни на една и съща монета. Невъзможно е да получим тази вода с обичайните средства, но тя може да ни бъде донесена от орел, който е кралят на птиците и символизира гордата сила на психиката.
Пред Психея била поставена четвърта и последна задача: Да отиде до подземния свят и да вземе от Персефона една кутийка с разкрасяващ мехлем. Интересното е, че Психея се провалила в тази задача, защото се изкушила да отвори кутийката, преди да я даде на Афродита. Подтикнало я любопитството и донякъде желанието да бъде красива в очите на своя любим. Разкрасяващият мехлем я унесъл и тя потънала в смъртоносен сън. Ерос, който през цялото време бил сърдит, в този момент я видял и дошъл да я спаси. А Зевс, трогнат от силата на любовта между влюбените, се застъпил за тях.
И така, Афродита (Любовта) дала безсмъртие на Психея (Душата) и Ерос (Духът) завинаги се свързал с нея. Точно когато си мислим, че всичко върви против нас, обстоятелствата се оказват благоприятни. В това обаче се крие и известна опасност, понеже не може да се държим безпомощно с надеждата, че другият ще дойде да ни спаси. Психея не е замисляла или планирала това, то просто се е случило.

Легендата за Психея и Ерос не е за една жена, която спечелва любовта на съпруга си. В нея по-скоро става дума за Душата, която събира смелост да намери истинските отношения с Духа.
Когато Психея и Ерос отново се събират, им се ражда дъщеря, която наричат Радост.
Във всеки от нас има аспекти от Ерос и Психея. Смисълът на задачата е да ни се покаже какво богатство от духовни скъпоценности имаме на разположение.