10 чудеса на света,
за които не знаете
Въпреки, че може и да сте чували за някои от тях,
тези чудеса не са така известни като „Седемте чудеса на света“.
Това обаче не им пречи да са изключителни…

Оризовите тераси в Банауе
(Banaue Rice Terraces)






Оризовите тераси в Банауе в Кордилерите на северен Лузон (Luzon) са на 2000 години и са истинско чудо, създадено от местното население в провинция Ифуагао (Ifugao) във Филипините. Терасите често се спрягат от филипинците като „Осмото чудо на света“. Сложната система от оризови тераси се напоява от чистите, спокойни води на планински поток. Водата се насочва чрез сложна напоителна система, разположена в дъждовните гори над тях, посредством която тя се стича от планината през терасите, така че слабата растителност да може да се превърне в тропическо изобилие и богата оризова реколта. Първите хора са се заселили тук някъде през 3 000 г. пр. Хр. и са наброявали приблизително 120 000 души, разпръснати върху обща площ от 400 кв. км. във високопланинския регион с 2 000 м. надморска височина. Смята се, че терасите, които се намират на 1 500м. надморска височина и покриват 10 360 кв.км. от склоновете на планината, са били изградени почти изцяло на ръка. Те спокойно могат да се конкурират по сложност с египетските пирамиди с тази разлика, че те са били изградено от хората за хората, а не да възвеличаят мощта на краля/фараона, и при това това продължавайки да бъдат използвани от хората, които днес живеят тук. Казва се, че ако отделните тераси се наредят в редица, те ще обиколят половината земно кълбо.

Изградени преди около 2000 години от жителите на близкия град Батад (Batad) оризовите плантации все още са в експлоатация и до ден днешен служат за изхранване на местното население. Явно усилената работа, перфектната координация, съвместните действия на всички хора, както и натрупаните във времето познания и умения, са причината сложната система от тераси и напоителни канали да продължи да съществува толкова години след нейното създаване до наши дни. Въпреки че горният почвен слой вече не е толкова богат на минерални вещества, както в миналото, жителите в тази част на Филипините продължават да отглеждат в тях освен ориз още няколко вида други зеленчуци. Обработването на почвата и реколтата става по установените от векове и останали непроменени методи в тукашното селско стопанство. Оризът тук е с червен и виолетов цвят, който е много по-различен и вкусен от който и да е друг сорт ориз. И естествено е по-скъп. За съжаление ерозията постепенно разрушава терасите и е нужно те да бъдат реконструирани постоянно. Местните хора също така са засадили множество цветя и цъфтящи храсти – орхидеи, лилии, хибискус и множество различни тропически цветя, които красят провинция Ифуагао, превръщайки я в едно от най-привлекателните кътчета на Земята.

Гледах със затаен дъх ! :))

Гледани отблизо сигурно не са толкова привлекателни, но тези снимки са страхотни, особено с отразеното небе във водните площи.
Приятно ми беше, поздрави!

Поразена съм от древността на оризовите полета- 2000 години!...и от местните жители ,които са съхранили този феномен...

Наистина е много красиво :)

а как ли се чувства човек сред тях