Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
02.01.2012 09:05 -
ПЪТУВАНЕ КЪМ ... БЛАГА ДИМИТРОВА
НА 2 ЯНУАРИ СЕ НАВЪРШВАТ 90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО
НА
БЛАГА ДИМИТРОВА
Копенеж
Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.
Всичко
Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш -
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?
Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?
Имаш дете и радост.
Цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?
Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко.
Това ти остава.
1969
Търсачи на мечта
Всеки е загубил
някъде по пътя в тъмното
своята мечта
и я търси там,
където сам не е бил никога.
Търси я южнякът
през виелици далеч на север -
там, където слънцето
е мираж непостижим,
жадуван до изгасване.
Севернякът пък я търси
през пустинни пясъци на юг -
там, където слънцето
е жесток ножехвъргач
с нажежени острия.
А пък аз я търся
вътре в собствения юго-север -
в мен, - където слънцето
толкова е голо, беззащитно,
че нищожен гарван
може да го изкъве.
1986
ЖЕНА
Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност -срещу изменчивия вятър,
нежност-в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш-
безразсъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш.Да бъдеш в нощта
светло прозорче,което чака,
първа стъпка,разбудила утрото.
Ти,слаборъката,да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка-със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена,разбита гръд
чистите извори да защищаваш
просто за да съществува светът.
Горда съм,че съм родена ЖЕНА.
*****
НА
БЛАГА ДИМИТРОВА
Копенеж
Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.
Всичко
Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш -
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?
Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?
Имаш дете и радост.
Цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?
Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко.
Това ти остава.
1969
Търсачи на мечта
Всеки е загубил
някъде по пътя в тъмното
своята мечта
и я търси там,
където сам не е бил никога.
Търси я южнякът
през виелици далеч на север -
там, където слънцето
е мираж непостижим,
жадуван до изгасване.
Севернякът пък я търси
през пустинни пясъци на юг -
там, където слънцето
е жесток ножехвъргач
с нажежени острия.
А пък аз я търся
вътре в собствения юго-север -
в мен, - където слънцето
толкова е голо, беззащитно,
че нищожен гарван
може да го изкъве.
1986
ЖЕНА
Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност -срещу изменчивия вятър,
нежност-в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш-
безразсъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш.Да бъдеш в нощта
светло прозорче,което чака,
първа стъпка,разбудила утрото.
Ти,слаборъката,да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.
Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка-със бръчка
да заплатиш и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
нищо за себе си да не оставиш.
Саможертва е да си жена.
И до ранена,разбита гръд
чистите извори да защищаваш
просто за да съществува светът.
Горда съм,че съм родена ЖЕНА.
*****
Търсене
За този блог
Гласове: 10984
Блогрол
1. отдих
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
