Сирната неделя и славянската митология

Празникът има предхристиянски корени, като всички народни обичаи. Този специално е посветен на изпращането на зимата. Според старите традиции продължава цялата седмица с различни ритуали за всеки ден от тях. Но преданието е за възникването му.

В стародавни времена Карачун(Чернобог, бог на зимата) се скарал с останалите богове и за малко не превърнал земята в мъртво, заснежено царство. Когато най-накрая се споразумяли, решили през част от годината на земята да царуват Карачун и вярната му спътница Зимата, след това да идва Пролетта и така да започне кръговрата на годишните времена.
Но когато дошло време старицата Зима да си ходи, тя се заинатила. Не искала да се прибере в тъмното подземно царство.
-Няма да си тръгна! - тропнала тя с крак и подгонила по земята най-свирепите и студени вихрушки, които и били останали. - Не и докато не ме изпратят подобаващо! И то така, че сама да не мога да си го представя! А, и още искам във всяка къща да свети по едно слънце!
Боговете се разтревожили. Зимата искала невъзможното. А ако не успеят да я умилостивят и да я накарат да си тръгне, ще измори хората с глад и студ. Чудили се как да постъпят и изведнъж светлата Лада възкликнала:
-Знам какво да направя!
Превърнала се в синигерче и слязла от небето на земята.
В определеното време Зимата се явила на изпращането си. И онемяла от изненада - във всеки дом на трапезата имало блюдо с нещо кръгло, изпускащо сладък аромат. И всяко светело като слънце. Това били масленици (блини, на вид са палачинки, макар някои да се правят с мая), които Лада научила хората да приготвят.
А хората се веселели. Гощавали се, пеели и танцували. Чествали Зимата и я наричали ласкаво щедра, хлебосолна, маслена, весела, почтена. Тя била толкова потресена от доброто отношение, че си тръгнала без всякаква съпротива.
Дошла Пролетта, но оттогава хората ежегодно изпращат Зимата тържествено, устройват и празник и пекат масленици.

Празникът в Русия се нарича Масленица и блините са си тяхното традиционно ястие за празника. А на Балканите вероятно ролята на кръглото, маслено и светещо като слънце играе баницата със сирене. Примерно, на места в Македония е известен под името "недела на коматите"(комата е вид баница). Подобни ритуали и празненства за изпращане на зимата имат не само славянските народи, а в цяла Европа. А обичаят с искането и даването на прошка е възникнал по-късно под въздействие на църквата.

Един от големите пролетни празници в българския народен календар за радост е все още жив навред из България. Назован с различни имена: Сирни заговезни, Прошка, Поклади, Оратник.

Сирни Заговезни е с променлива дата – зависи от Великден и е  седем седмици преди най-големия християнски празник – Възкресение Христово.

От дълбоки старини българите честват събуждането на природата и приближаването на пролетта.
Със Сирни Заговезни започват поредица от празници, обреди и обичаи, предхождащи Великден.
Трапезата на този празник е богата, но без месо.
По традиция всички храни са приготвени от мляко, яйца, сирене.
Затова е и : „сирни" заговезни.

Някъде го наричат „Прошка".
Защото на този ден, младите хора искат прошка от родителите си за лоша постъпка или обидна дума, казана неволно през годината:
– Прости ми!
– Простено да ти е от Бога и от мене!

Младоженците ходят на гости у кумовете си и също искат извинение за нещо казано „накриво". Носят в дар баница, плодове и вино. "Децата обичат хамкането, но възрастните се забавляват двойно повече.

На Сирни заговезни децата с нетърпение очакват „Хамкането".
В края на празничната вечеря на тавана се окачва връв, за долния ѝ край се завързва бяла халва или обелено твърдо сварено яйце.
Децата се подреждат в кръг, с ръце на гърба.

Най-възрастният член от семейството, завърта конеца със закаченото лакомство и всяко дете се опитва да го захапе, без да си помага с ръце. Това поражда много вълнения, закачки и шеги.
Но който успее да си отхапе парче или цялото завързано лакомство – той ще е здрав през цялата година.

След това връвта се запалва.
И по това как изгаря се гадае каква ще бъде годината за присъстващите.
Ако гори бързо и с ярък пламък, това е знамение за щастие на цялата фамилия.
Ако гори бавно и мъждукащо, е поличба за предстоящи трудности.

Народът ни от векове вярвал в пречистващата сила на огъня, във възможността му да предпазва от лоши сили, караконджули, таласъми, паразити и болести.
Очакван обичай на Сирни заговезни е „Играта с огън".

За него младите се приготвят от сутринта.
На открито подреждат голяма клада.
И когато свърши празничната вечеря, с „прошката" и „хамкането" у дома, всички излизат край огъня. Запалват го. Заиграват хоро.

Младежите чакат с нетърпение да понамалее буйният пламък, та да започне прескачането на огъня. Отново с пожелание за здраве.
Още от сутринта по-малките момчета са си приготвили и „Оратници".
На места в Западна България празникът така се и нарича – „Оратник".

Момчетата си избират чаталести клони, омотават ги със слама, та да горят като факли. Вечерта запалват „ортаниците", въртят ги над главите си и нареждат:

Ората, копата,
дай ми, дедо, момата
да ти не запаля брадата...

 

И още един обичай с огън през тази вечер, който много се харесвал на младите.
Младежи целят дворовете на девойките, които харесват, със запалени стрели.
В народната песен се пее:

 

Юнак си стрели мяташе
и на мома хабер даваше,
майка ѝ стрели сбираше
и си ядно думаше:
Щерко ле, мило детенце,
прикя не ти е готова,
дарове не са тъкмени,
що си глава дигнала
кой момък майка загледа,
та стрели стрелна изстреля,
къщата да ни подпали...

Но на сутринта момата, в чийто двор са хвърлени най-много стрели, се хвалела пред приятелките си, а майката, уж сърдита, обикаляла съседките и разправяла колко много са кандидатите на дъщеря ѝ.

Най-ярък и интересен момент от празнуването на Сирни заговезни си остават кукерските игри, които в градовете се превръщат в маскирани балове и вечеринки, в маскаради.

С празничните огньове и с маските Сирни заговезни си остава един от най-обичаните български празници.
А основният смисъл на множеството обреди и обичаи е да се прогонят злите сили, да се отървем от „лошотията", да си пожелаем плодородие и здраве.

 

Какъв по-хубав ден за пропъждане на злото и лошотията?! Традиционен български празник на любовта и разбирателството в българското семейство?!

Дора Ангелова

копирано

Сирни заговезни, прошка . . .
Ех, че хубав пост!
Благодаря ти!
Аз съм magnoliya, излизам анонимна, не зная защо

Привет,Магнолия!!!

Много хубаво представяне на празника, поздравления. Простено да ти е и моля за прошка, ако с нещо неволно съм те обидила.

Късна пролет- простено да ти е...но няма за какво-аз имам късмет в блог.бг да общувам само с прекрасни хора!!!

Красиво , интересно , празнично ... отварящо душата .
Искам прошка ... прости ми за пропуснатите мигове на твоята страничка .
Благодаря ти , че не ме забравяш .
Приятна вечер !

stela50 - истински празник за душата ми- да надникна в прекрасния ти ,уютен и слънчев блог!бъди благословена!