ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА:
"Не мога да живея нито един ден без любов"

Смъртта на императрица Елисавета донесла императорска корона на Екатерина. Но като съпруга на император, тя нямала права над държавата. Властта сега била в треперещите ръце на нейния дебилен съпруг, цар Петър III. А той не искал нищо толкова силно, колкото смъртта на досадната си жена.
Когато Екатерина видяла за пръв път Петър, той бил дребничък за възрастта си, но изглеждал добре, макар светлата му коса и лице да й се сторили малко блудкави. Една година по-късно се разболял от едра шарка и треската унищожила и малкото му разсъдък, а пъпките оставили огромни дупки по лицето, сякаш бил залят с киселина. С времето годеникът й се превърнал в безформен кикотещ се идиот, носът му се зачервил и подул, очите започнали да сълзят, а по кожата му се появили струпеи. Когато Елисавета обявила датата на тяхната сватба, Екатерина изпаднала в ужас. "Бях силно разстроена, когато разбрах, че датата е насрочена - пише тя. Чувствам се много нещастна."
...Екатерина била отведена в брачното ложе със съответната церемония и зачакала своя съпруг. "Всички се разотидоха и аз останах сама цели два часа - припомня си тя, - без да знам какво трябва да правя - да стана ли или да лежа." Най-накрая Петър дошъл, покатерил се на леглото и започнал да се кикоти. "Колко ли биха се забавлявали слугите ми, ако ни видят заедно в леглото !" - изломотил той, обърнал се и заспал. Младежът бил запознат със сексуалния акт само няколко дни преди сватбата и изглежда не успял да схване същността. Екатерина, която била информирана за съпружеските си задължения в деня преди сватбата, вероятно е била облекчена, но и засегната от липсата на интерес от страна на Петър към неговата чисто нова съпруга.
Въпреки че била само на 16 години, тя била узряла за сексуални отношения. Още като дете поведението й загатвало, че в нея живее силна страстна натура с повишен интерес към секса. Често яздела възглавниците в леглото си, сякаш били коне, като неосъзната форма на мастурбация, и не спирала, докато не паднела от изтощение в леглото. "Никой не ме е хващал, нито пък знае, че яздех като луда в леглото върху някоя възглавница" - признава в мемоарите си тя...
--------------------------------------
на илюстрацията: цар Петър III



Цар Петър III често оставал през нощта в леглото на жена си, Екатерина II /ВЕЛИКА/, но вместо да я люби, носел своите оловни войници и играел до сутринта, като организирал цели битки върху завивките й. Понякога карал Екатерина да трепери от страх цяла нощ, защото влизал при нея с преметната през рамо истинска пушка. Имал няколко ловджийски кучета, тренирал ги и ги възпитавал с пръчка в ръка. Когато се уморявал да ги бие, ги затварял в гардероба на съпругата си и ги оставял да опикаят всичките й дрехи. "И ние спяхме в тази воня" - пише Екатерина за този период.
Императрица Елисавета обкръжила Екатерина със свои верни стари компаньонки, за да е сигурна, че бъдещият наследник ще бъде на Петър и във вените му ще тече кръвта на Романови. Но минали седем години, а младата принцеса си оставала девица. Подобно на Луи VI, Петър също имал фимоза и слепналата с главичката на пениса кожичка не позволявала осъществяването на полов акт. Единственото разрешение на въпроса било оперативно отделяне, но Петър отказал.
Ядосаната императрица осъзнала, че е по-добре да има какъв да е наследник, отколкото никакъв, охлабила охраната около Екатерина и я окуражила да си намери любовник. Дори й препоръчала чаровния Сергей Салтиков. 26-годишният младеж бил роден съблазнител, празноглав и хитър, от онзи тип мъже, които вонят на евтин парфюм и нямат нищо против да се промъкват до стаите на жените по задната стълба. Весел и добре сложен, Салтиков бил всичко, което хилавият, блед и противен съпруг на Екатерина не бил. Разбрал, че му е дадена зелена светлина, за да отърве 23-годишната княгиня от нежеланата й чест, Салтиков се заел да изпълни задачата с усърдие. Когато Екатерина забременяла, Елисавета наредила на приятелите на Петър да го напият, извикала чакащия в коридора лекар и той извършил операцията. Когато царевичът бил готов, Екатерина трябвало да потисне отвращението си и да го прелъсти, за да изглежда, че детето е от него. За лош късмет тя пометнала първите два плода, но на третия път, през 1754 година, родила бъдещия цар Павел I...
--------------------------------------------------------
на илюстрацията: портрет на Сергей Салтиков


Докато Елисавета се суетяла около люлката на младенеца, една от придворните обсъждала с недомлъвки тъмната му кожа, сравнена с бледото лице на Петър. "Затваряй си устата, кучко ! - извикала императрицата. - Знам какво целиш. Искаш да го обявиш за копеле, но дори и да е така, той няма да е първият в моя род."
След раждането на наследника Салтиков бил изпратен на дипломатически мисии в различни европейски страни. Скоро до Екатерина стигнала мълвата, че той се хвалел открито пред другите си любовници със своето царско завоевание. Тя самата нямала право изобщо да го вижда, нито него, нито сина си, който бил изцяло под грижите на Елисавета. Но най-лошото било, че умът на съпруга й напълно и невъзвратимо бил разстроен. Една нощ той нахълтал в спалнята й и я нападнал със сабя. Екатерина започнала трескаво да търси изход. Привидно спокойна, му предложила да донесе сабя и за нея, за да могат да се дуелират. Той кимнал и излязъл от стаята, а тя се свлякла до стената, ужасена от мисълта, че се е разминала на косъм със смъртта.
Самотна и жадуваща за секс, Екатерина започнала да се оглежда за нов любовник. Услужливо й го осигурил британският посланик сър Чарлз Хенбъри-Уилямз. Като истински фокусник той извадил от ръкава си един красив полски граф. 23-годишният Станислав Понятовски бил сериозен и ч�вствителен младеж с красиви бадемови очи и едно важно предимство - бил добре приет в най-изисканите салони в Париж.
За да помогне на обеднялото си семейство в Полша, Понятовски се съгласил да стане сексуална пешка в ръцете на сър Чарлз. Британският посланик го представил на Екатерина и веднага забелязал, че тя не сваля очи от него. Един свидетел пише, че погледът на великата херцогиня бил като на "диво животно по следите на плячката си..."
--------------------------------------------
на илюстрацията: портрет на граф Станислав Понятовски


Британският посланик сър Чарлз се заел да събере Екатерина и полския граф с похвално усърдие. Понятовски се впуснал с усърдие във флирта с княгинята, защото я намирал за много привлекателна, но се страхувал, че тази връзка може да го изпрати в Сибир. Екатерина също го харесала и се заела да прелъсти непорочния младеж, но ударила на камък. Как да вкара изплашения поляк в леглото си ? На помощ й се притекла нейна приятелка, която една нощ завлякла насила Понятовски до вратата на спалнята й. Година по-късно Понятовски пише в своите мемоари, че намерил вратата полуотворена, а Екатерина го чакала в леглото, облечена "в проста бяла нощница, поръбена с дантела и розови панделки. Изглеждаше толкова съблазнителна, че всеки мъж би забравил напълно за Сибир."
Един ден, когато няколко придворни, между които и Понятовски, били на официално посещение при Екатерина, нейното малко кученце издало пред всички любовния им роман. Всички знаели, че животинчето мрази непознати, но сега заподскачало весело към поляка, замахало с опашка, после се обърнало към останалите и започнало да лае яростно. Придворните се загледали многозначително и прикрили в шепи усмивките си. Шведският посланик дръпнал Понятовски настрана и прошепнал: "От мен да го знаеш, приятелю, няма по-голям предател от малкото куче; първото нещо, което направих за жената, която някога обичах, бе да й подаря кученце, за да разбера, ако някой от нашите познати се окаже по-голям негов приятел от мен. Това е непогрешим показател. Както сам видя, кучето искаше да ме сръфа, защото не ме познава, но полудя от радост, че те вижда отново, защото е повече от ясно, че не те среща за първи път."...



...Екатерина не била единствената грешница в семейството. Освободен от своята импотентност, Петър III си намерил любовница, която била по-грозна и от него, ако подобно нещо изобщо било възможно. Елизавета Воронцова била дебела и гърбава, нейното лице също било обезобразено от едра шарка. Била мръсна и мърлява, истинска повлекана, която обиждала безочливо хората около себе си, а това карало Петър да вие от смях. Двамата често настоявали Екатерина и Понятовски да им гостуват за вечеря. Екатерина се преструвала, че е поласкана, но благородният поляк мразел тези натрапени вечери в компанията на съпруга на любовницата си и неговата любовница.
През 1757 год. Екатерина родила дъщеря от Понятовски, но болнавото дете живяло по-малко от година. Макар и идиот, Петър не бил глупав. Той коментирал публично раждането на съпругата си по следния начин: "Нямам представа как е забременяла жена ми, но предполагам, че ще трябва да приема детето за мое."
През 1758 г. профренските и проавстрийските политически кръгове в двора, уплашени от приятелски настроения към Англия Понятовски, убедили Елисавета да го отпрати обратно в Полша. Отвратен от интригите в двора и от принудителните вечери с лигавещия се Петър, младежът си тръгнал с облекчение. Още повече, че сексуалните апетити на княгинята започнали да заплашват здравето му. В един от редките моменти на просветление Петър характеризира съпругата си като жена, "която би изстискала сока на лимона до капка и би го захвърлила като парцал." Понятовски не бил захвърлен, но когато хванал пътя за Полша, не му била останала и капчица сок. Екатерина плакала горко и дълго, както правела при всяка раздяла през целия си живот. "Усещах, че се отегчава - пише тя, - и това едва не разби сърцето ми."
Подобно на своята свекърва, тя често меняла настроенията си, които варирали от любяща нежност до яростна жестокост.
През последните години от живота си, усещайки, че не Петър, а Екатерина ще поведе любимата й Русия към бъдещето, Елисавета се помирила със снаха си. "Тя е образец за честност и справедливост, жена с висок интелект - казвала за нея, - а племенникът ми е чудовише."...
------------------------------------------------------------------------------------------------
на илюстрацията: Джулия Ормънд в ролята на младата Екатерина /ВЕЛИКА/

Оглеждайки двора за следващия любовник, бъдещата императрица Екатерина /ВЕЛИКА/ осъзнала, че е по-добре да избере руснак, защото дипломатите приемали чужденеца като съперник и веднага се наежвали. Един ден през лятото на 1759 г. отегчената и изнервена княгиня погледнала през прозореца на стаята си и видяла в градината красив гвардейски офицер с лице на Адонис и тяло на Херкулес. Влюбила се от пръв поглед и веднага наредила да го повикат при нея.
34-годишният Григорий Орлов бил човек на действието, енергичен и решителен. Няколко години по-рано бил ранен на три места в битка с прусаците, но въпреки това, покрит целият с кръв, той оглавил кавалерията и изтласкал врага. Орлов стърчал с една глава и едни рамене над останалите мъже в двора, истински колос, за когото говорели, че пенисът му също е с невероятни размери. Имал още четирима братя воини, известни със своята храброст и физическа сила, и като тях обичал проститутките, пиенето и хазарта.
За разлика от лустросания съблазнител Салтиков и нежната страст на Понятовски Орлов бил като ураганен дъжд, заливал всичко пред себе си с невероятната сила на духа и на физиката си. Истинска хала, той нахлул в живота на Екатерина и превзел напълно тялото и сърцето й. Явно херцогинята винаги била мечтала за мъж, който с едно движение може да я покори, да я изнасили дори. И най-после го намерила в лицето на Орлов.
Изборът й не бил продиктуван единствено от уменията му в леглото. Петър намразвал съпругата си все повече и започвал открито да показва враждебността си към нея. Било ясно, че когато стане цар, ще поиска да я убие и ще успее, ако тя първа не предприеме нещо. Орлов и четиримата му братя, доказали смелостта и решителността си в армията, биха могли, когато му дойде времето, да помогнат на княгинята да се изкачи на престола. Затова тя предпочела да запази връзката си в пълна тайна и приемала Орлов късно нощем, за да го люби и да крои планове за бъдещето...

следва...
----------------------------------------------------------
на илюстрацията: портрет на Григорий Орлов


Статията подготви:
Jack Yosif

Копирано от нета

Не може да се живее нито ден без любов ...
зависи за каква любов става дума ...
Страстна натура , и в любов , и в омраза
е била Екатерина Велика ...
С удоволствие бих прочела и продължението .
Хубава вечер !

Да, любовта е многолика...