...През декември 1761 г. императрица Елисавета вече била на смъртен одър. Екатерина се подготвяла от години за този ден. Знаела, че сега въпросът е кой кого. Дали Петър ще успее да я унищожи, или тя ще го изпревари ? Но когато моментът настъпил, тя била с вързани ръце. Била бременна в 6-ти месец с детето на Орлов, удобно извинение за наследника да се разведе с нея, да я хвърли в затвора и да я екзекутира.
Императрицата починала на Коледа и Петър бил провъзгласен за цар Петър III. Той мразел Русия и като неин владетел щял да използва цялата си власт, за да смаже омразната страна и още по-омразната си съпруга.
Прикрила бременността си в широка, права като чувал рокля, Екатерина първа паднала в краката на новия цар и му се заклела във вярност. Останала на бдение при положеното в църквата тяло на Елисавета и това продължило дни и нощи, докато Петър най-после обявил публично смъртта на своята леля, без да каже и една молитва за успокоение на душата й. Той дори се подигравал с опечалените придворни дами и непрекъснато надавал хрипливите звуци, които при него минавали за смях, докато бил до трупа. Явно погребалната процесия била за него колосално забавление и вместо да пристъпва тържествено след ковчега като най-близък роднина и опечален, той изоставал назад, после се втурвал да догони предните редици и създавал хаос сред шествието. Руснаците били възмутени от държанието на новия си император и неволно го сравнявали с достойното поведение на императрица Екатерина...
--------------------------------------------------
на илюстрацията: портрет на Петър III




След погребението поведението на Петър станало още по-лошо. Първият му ход като император бил да приключи веднага Седемгодишната война срещу своя идол, пруския крал Фридрих Велики, притиснат в ъгъла от храбрите руски войници. Петър върнал на смаяния Фридрих всички спечелени с кръвта на руските бойци територии. Той сложил на пръста си огромен пръстен с портрета на пруския крал и надпис"Кралят, моя учител" и заповядал войниците от елитния Преображенски полк да сменят униформите си с нови, ушити по модел на гвардейските униформи на крал Фридрих. Руските войници скърцали със зъби, като гледали своя нов император - толкова слаб, че кокалчетата на петите му стърчали - да се разхожда важно с униформата на врага и да издава заповеди на немски.
Не по-малко скандален бил и указът на Петър, с който изземал цялата собственост на църквата, отнемал от храмовете всички икони, с изключение на изобразяващите Христос и Богородица, и принуждавал православните свещеници да се обличат като лютерани. В рамките на няколко седмици той настроил армията срещу църквата, а техният съюз е крайъгълен камък за изграждането на силна държава.
Петър се отнасял с любовницата си Елизавета Воронцова като със законна императрица и публично унижавал Екатерина. Поведението на Воронцова станало още по-нетърпимо и шокиращо сега, когато нейният любим станал император. Един германски пратеник пише в доклада си: "Тя псуваше като войник, гледаше сърдито наоколо си, миришеше лошо и плюеше, докато говореше." Екатерина я наричала язвително "мадам Помпадур", посочвайки контраста между грубата и мърлява Воронцова и фината любовница на Луи XV.
Това настройвало Петър още повече срещу нея и когато се напивал, той разправял навсякъде, че ще се разведе с Екатерина, ще се ожени за любовницата си и ще я направи императрица, а синът на германката, Павел, ще обяви за копеле. Разчитайки на Орлов, Екатерина се погрижила пиянските му брътвежи да стигнат до всяко войнишко ухо в Санкт Петербург...
------------------------------------------------------------------------
на илюстрацията:
пруският император ФРИДРИХ ВЕЛИКИ


...Сега най-голямата грижа на Екатерина била как да роди, без мъжът й да разбере, при положение че нейните покои били само през няколко стаи от неговите. Знаейки, че Петър обича да гледа огън, когато дошло време императрицата да ражда, един от нейните предани слуги, Василий Скурин, запалил собствената си къща. Петър веднага пристигнал на мястото в галоп, втренчил поглед в пожара и останал там с часове, хипнотизиран от златистооранжевите пълзящи по стените пламъци и виещия се към небесата черен пушек. Слушал до забрава пукането и съскането на горящото дърво и пищял от възторг, когато гредите се срутвали с трясък на земята. Докато царят подхранвал пироманската си страст, императрицата родила син. Доверена придворна дама изнесла тайно бебето от двореца, като го увила в кожа от бобър, откъдето дощла и фамилията му - Бобрински. В тоя измислен свят, в който водел военни занятия с команди, издавани на пруски, и обслужвал манията си към огъня, Петър дори не разбрал, че жена му е била бременна.
В желанието си да подкрепи своя учител и идол, Петър решил да нападне Дания в съюз с прусаците. Руските войски понесли тежко факта, че трябва да се бият рамо до рамо със своите дългогодишни врагове. На всичкото отгоре императорът, чиито военни умения стигали дотам да бие безпомощни животни и треперещи слуги, решил да води лично своята армия, облечен в пруска униформа. Гротескната фигура на Петър свършила добра работа на братята Орлови, които работели в армията за идеята да поставят Екатерина на императорския стол.
За да се подготви за своя поход до Дания, Петър се пренесъл в двореца в Ораниенбаум, на няколко километра от Санкт Петербург, и го превърнал във военен лагер. Той наредил на Екатерина да се премести в близкия дворец в Петерхоф. Имал намерение на двайсет и девети юни да отпразнува там празника на свети Петър и имения си ден. Но императрицата разбрала, че вечерта след празненството той се готви да я арестува...
-------------------------------------------------------
на илюстрацията: портрет на цар Петър III




...Същия ден Екатерина пише на установилия се в Полша Понятовски: "Беше 6 часа сутринта на 28 юни и аз все още спях, когато Алексей Орлов влезе в стаята ми, събуди ме и ми каза тихо да се облека и да отида с него до Санкт Петербург, където армията щяла да ме обяви за императрица."
Когато пристигнала, войниците се струпали около каляската й и й засвидетелствали подкрепата си. Към 9 часа сутринта тя вече коленичела в катедралата в Казан и получавала благословията на патриарха като Екатерина II, самодържец на цяла Русия. Не като регент на своя осемгодишен син Павел, което означавало, че ще трябва да му предаде властта, щом той навърши 16, а като законна владетелка до собствената си смърт.
След църковната церемония тя облякла бързо униформа на гвардейски полковник - красив мундир и бричове, високи черни ботуши и поръбена с кожа тривърха шапка - и препуснала начело на своите войници, за да извърши тържествен преглед на 14 000 въоръжени мъже, които с радост й засвидетелствали своята лоялност. Новата владетелка изглеждала като древногръцка богиня на победата - храбра, уверена в себе си, с триумфален блясък в очите и тъмна коса, която падала като водопад по раменете й. В това време неочаквано се появил един от низшите гвардейски офицери и гордо повел коня си към нея. Забелязал, че императри�ата няма сабя, той извадил своята и й я подал. Неговите командири веднага свъсили вежди заради безочието му, но поласкана от рицарския жест и красивото му лице, императрицата приела сабята с усмивка и попитала войника за името му. Това бил Григорий Потьомкин.
През следващите 12 години той щял да мечтае непрекъснато за своята горда императрица в зелена униформа на бял кон, щял да въздиша по спомена за величествената осанка и уверената усмивка. След суматохата на деня младият войник се прибрал в стаята си и написал първото си любовно стихотворение:
"Щом зърнах твоя лик,в ума ми влезе ти.
Очите ти плениха ме, но не посмях да ти призная аз.
О, небеса ! Какво мъчение, да любя и да не мога
любовта на глас да изрека ! Да любя тази,
дето нивга своя не бих могъл да нарека.
Жестоки богове !"
Боговете не били толкова жестоки. Те щели да дадат шанс на Потьомкин, но не сега...
----------------------------------------------------------------
на илюстрацията: портрет на Григорий Потьомкин



...Петър и свитата му отишли в Петерхоф, но намерили двореца празен. Екатерина не била там. Научили за преврата, съветниците на Петър настояли той да напусне страната, за да запази живота си. Да замине за град Киел, който притежавал като херцог на Холщайн. Но той се троснал и настоял да се върне в Санкт-Петербург, за да преговаря с жена си. И сгрешил. Братята Орлови го хвърлили в тъмница и го принудили да подпише абдикацията си от трона. Разочарованият Фридрих заявил, че Петър III "се оставил да го изритат от стола като дете, което изпращат в леглото."
Екатерина не била отмъстителна. Тя предпочитала да изпрати нещастния пелтек обратно в Холщайн. "Честно казано, младежът заслужаваше повече съчувствие, отколкото наказание" - пише тя в мемоарите си. Но съзнавала, че ако остане жив, съпругът й ще стане притегателен център за всички недоволни и бунтовно настроени социални групи и тронът й никога няма да е стабилен. Екатерина била практична жена. След седмица Петър бил мъртъв, убит от брата на Григорий Орлов, Алексей, който в обяснението си до императрицата писал, че всичко станало случайно по време на пиянска свада. На публичното поклонение сложили на трупа висока яка, за да закрият синините от пръсти, и голяма шапка, за да не се види почернялото от асфикция лице...Никой не обърнал внимание, защото опечалените от смъртта му били малцина. Дори и великият философ Волтер, кореспондент в руския двор и приятел на Екатерина, свил рамене и коментирал: "Знам, че тя имаше търкания със съпруга си - пише той, - но това са семейни работи и аз не искам да се бъркам..."...
---------------------------------------------------------------------------------------
на илюстрацията: Катрин Зита-Джоунз в ролята на Екатерина Велика


Поемайки властта в ръцете си, Екатерина намерила хазната празна. Селяните се бунтували, а в армията не били виждали заплати от осем месеца. Из страната имало бунтове, в правосъдната система се вихрела нечувана корупция, а икономиката била почти парализирана. Работейки по 14 часа на ден, тя започнала реорганизация почти във всяка област от държавното управление на Русия. Вършела всичко с характерните за германците старание и ефективност. Лично председателствала съветите на правителството и заседанията на сената, задавала трудни въпроси, на които служителите й нямали отговор, и удължила работното им време. Но тя работела повече от тях. Мислела за себе си като за мъж в женско тяло и въпреки че се наслаждаала на това тяло, смятала жените за слаби, хленчещи и абсолютно безполезни създания.
През първата година от управлението си Екатерина създала първото сиропиталище в Русия, училище за акушерки, здравна организация и училище за дъщери на благородници. Познавала отлично френските философи и през цялото си царуване се опитвала да основе философско дружество в Русия. От 19 милионното население на страната почти осем милиона били крепостни селяни - роби, собственост на дворянски семейства или на държавата. Богатството на руснака обикновено се измервало с броя на неговите крепостни или "души", както ги наричали, и по-рядко с пари и земя. Екатерина искала да отмени крепостното право, но скоро разбрала, че това е невъзможно. Ако загубели най-ценното си имущество, дворяните, които я издигнали до императорския трон, щели да се обърнат срещу нея и да я свалят. "Вие, философите, сте щастливи хора - писала тя на Дени Дидро. - Пишете върху хартия, а хартията е търпелива. Докато аз, нещастната императрица, пиша върху чувствителната кожа на живи същества."
Екатерина поканила в Русия много лекари, зъболекари, инженери, занаятчии, архитекти, градинари, художници и разбира се, своите любими философи, но не всички приели поканата й. Философът Жан д"Аламбер, очевидно намеквайки за смъртта на Петър /за която официалното лекарско заключение било: "хемороидални колики с мозъчни усложнения"/, изпратил своя отказ с думите: "Боя се от хемороидите. В тази страна те могат да са фатални, а аз искам болките в задните ми части да са безопасни за живота ми."...
----------------------------------------------------------------
на илюстрацията: Дени Дидро - френски философ




В началото на нейното владичество никой не вярвал, че Екатерина ще оцелее повече от няколко месеца. Един френски благородник на посещение в Русия нарича страната "абсолютна монархия, управлявана чрез убийства". И наистина, Екатерина изтръпвала от ужас винаги когато чуела шум в коридора, сякаш очаквала някой да се появи и да забие нож или куршум в гърдите й. Постоянният стрес си казал думата, тя напълняла и се състарила бързо след възкачването си на трона.
За да стабилизира несигурното си положение, възнаградила щедро своите сподвижници. Раздала и на петимата братя Орлови графски титли. Не забравила и Григорий Потьомкин. Той бил повишен с два чина и получил 10 000 рубли награда за подадената сабя.
Милостива и лесно прощаваща, тя подарила на бившата любовница на съпруга си, Елизавета Воронцова, къща в Москва и я омъжила за сенатор. Сергей Салтиков бил назначен за посланик във Франция и получил 20 000 рубли, за да се устрои на новото място. След две години му били изпратени още 20 000 рубли, за да си плати натрупаните от хазарт дългове. Той сигурно се изяждал от яд, че навремето е захвърлил най-безцеремонно малката, невзрачна херцогиня. Не след дълго той напуснал дипломатическия пост и живял в неизвестност до смъртта си през 1813 година.
Станислав Понятовски, останал до края в добри отношения с Екатерина, получил най-голямата награда - корона. През 1763 г. императрицата подписала договор с Фридрих Велики и пруският крал декларирал писмено, че не би се противопоставил, ако Понятовски бъде избран за крал на Полша. Полската корона отчасти била награда за неговата служба в спалнята на Екатерина, но едновременно и политическа стратегия. Екатерина знаела, че нежният по природа Понятовски ще бъде вярно кученце на Русия. В първия момент Станислав отказал. "Не ме възкачвай на трона, а ме върни в прегръдките си" - помолил той, все още страстно влюбен в нея. Но изпитала веднъж животинската страст на Орлов, тя потръпвала при мисълта за бледите треперещи ръце на поляка върху себе си...
-------------------------------------------------------------
на илюстрацията: портрет на Екатерина Велика

През първите десет години от управлението си Екатерина останала вярна на своя любим, граф Григорий Орлов, и се примирявала с лошото настроение, грубото поведение и явните му изневери. Френският посланик пише: "Той е истински император без корона и се държи така покровителствено със своята владетелка, че никоя друга жена от отбраното общество не би търпяла подобно отношение." Екатерина го обичала пламенно, но се и бояла от него. Братята Орлови я били поставили на императорския трон и убили мъжа й. Тя ги възнаградила щедро и назначила и петимата на ключови държавни позиции, но съзнавала, че тези превратаджии имат на своя страна хиляди предани войници и могат да свалят короната от главата й така, както са я сложили.
Когато Орлов започнал да я притиска да се омъжи за него, тя обмислила сериозно предложението му. Дори изпратила човек при Алексей Разумовски, любовник и предполагаем таен съпруг на императрица Елисавета/дъщеря на Петър Велики/, за да потърси прецедент за таен брак в историята на империята. Когато пратеникът задал въпроса си на Разумовски, той извадил от едно ковчеже навит на руло и привързан с розова панделка документ и го хвърлил в горящата камина. "Не - казал тихо, - няма доказателство. Така кажете на вашата велика господарка."
Екатерина познавала добре световната история. Тя изпаднала в неловкото положение на кралицата на Шотландия Мария Стюарт, живяла преди повече от две столетия. Макар и не директно замесена в убийството на своя съпруг идиот Хенри Дарнли, скоро след това тя се омъжила за неговия убиец Джеймз Хепбърн, граф на Ботуел, който според мълвата бил неин таен любовник и преди това. Последвалият скандал й коствал трона. Взимайки пример от нейната история, Екатерина отказала да се омъжи за Орлов.
Веднъж, на официална вечеря в Ермитажа, неочаквано се появил Григорий Потьомкин. Тя веднага го познала...
--------------------------------------------------------------
на илюстрацията: портрет на граф Григорий Орлов

Това, което прави Екатерина велика,е нейната личност. Тя разбирала добре слабостта на мъжката страст. Колкото и недостатъци да е имала, лицемерието определено не е било сред тях. Една неразумна любовна връзка, една нежелана бременност - тя разбирала това и никога не съдела сгрешилите от любов. Премала с благородство изневерите на любовниците си и била щедра с тях и с техните любими.
Екатерина е била напълно откровена в своите мемоари. "Според мен нищо не е толкова трудно, както да устоиш на това, което ти носи удоволствие. Всички аргументи в полза на обратното са фалшива скромност" - пише тя. Императрицата намирала обществената грижа за целомъдрието на жената за прекалена и се смеела открито на слуховете, че била нимфоманка. Въпреки че потребността й от секс била силна, тя поставяла на първо място работата си. "Времето принадлежи не на мен, а на Европа" - обичала да повтаря тя.
Екатерина не позволявала в нейно присъствие да се употребяват неприлични думи и поддържала стриктно благоприличие през деня. Отдавала се на страстта си само нощем, зад плътно затворените врати на своята спалня. Дълбоко влюбена във всички свои любовници, тя останала моногамна до края. Обичала здравословния традиционен секс, открито показвала предпочитанията си без фалшив срам или опит да скрие страстта си и не обичала сложните взаимоотношения. По онова време подобно поведение от страна на жена застрашавало сериозно обществената традиция.
Легендата за нейната женска ненаситност станала толкова популярна, че накрая пренаписала и обстоятелствата около смъртта й. Започнало да се говори, че Екатерина Велика умряла, докато правела секс с кон. Според една вариация на версията, тя не умряла от пениса му. Жребецът, който бил в характерната за жребците позиция при сношение, я бил стъпкал в страстта си. Тези измислици са своеобразно наказание за жената, която си била позволила сексуална свобода във време на фалшиво целомъдрие. "Любовта беше нейната слабост - пише един от нейните придворни, - но в политиката беше непреклонна, голямата й слабост беше нейната амбиция, тя винаги подчиняваше любовницата на императрицата."
Най-големият успех на Екатерина е този, че е успяла да убеди своите поданици, че е не по-малко рускиня от тях, и ги е накарала да забравят за немската принцеса. Веднъж тя казала на лекарите си: "Източете германската ми кръв до капка, за да знам, че в жилите ми тече само руска." И наистина, от всичките й любови, най-дългата и най-страстната е била с Русия...
--------
КРАЙ



статия на Jack Yosif
копирано

Много стойностен постинг! Поздрави.

факти и събития , вълнуващо и завладяващо .
Велика жена е била Екатерина ...
Чудесен постинг !

Умният подход на една уверена и амбициозна ЖЕНА!

Божественият възел на дух, мисъл и действие е могъщият двигател, който променя света. И тя го доказва - една жена, която променя "мъжкия" свят на епохата си....Малцина го могат.:))) дори и сега...