Самота


Тихо е... тихо е... тихо е...
Нощта кротко в прозореца бди,
няма те никога, никъде -
самота... и небе... и звезди...

Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, надеждата, мъката
ме гори... ме гори... ме гори...

Колко си свидна и чакана!
Ти ще дойдеш най-после, нали?
В спомен сърцето разплакано
ме боли... ме боли... ме боли...

Оня тих миг ще настъпи ли -
да протегнеш към мене ръка?
Аз ще те чакам пак, скъпа ми!
Докога... докога... докога...

Тихо е... тихо е... тихо е...
И стоя и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина... самота... и звезди...

П.Пенев

"Тихо е... тихо е... тихо е...
И стоя и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина... самота... и звезди..."

Ех, тази нежна душа на поета. Не може да останеш равнодушен. На 27 април се навършват 53 години от смъртта му! Поклон поете, неразбран!! Това подбрах:

"Ако вънка

зора е

зорила - тя за теб е

зорила сега.

Ако има

на тоя свят

сила - тя се казва:

любов

и тъга."

Нежна богата душа , оставила
чрез поезията си силни и красиви послания ...
...Тихо е... тихо е... тихо е...
И стоя и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина... самота... и звезди...
Благодаря !

Един любим мой поет.
Благодаря ти!

Един истински поет гений- любим, обичан поет,жалко ,че не се докосна до нашата обич и признание...

Това стихотворение винаги ще ми напомня за един вълшебен и неповторим момент - може би единственият толкова истински и силен в моя живот. Поздрави за избора! И хубава вечер от мен! :)

Голям поет!!!
ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...