Не мечтая

безсмъртие

и пътища леки, а ватенка топла

за зимния ден. - Безсмъртно

нека остане

навеки построеното тук

от мен!






Днес се навършват 92 години от рождението
 на
Пеньо ПЕНЕВ




На Клара

"Усмихнат, твойто име пак мълвя,

сърцето в сладък трепет се вълнува.

С ръцете ти тъй нежно ме милува

на вятъра прохладната струя.

Не може никой в мен да изличи

на образа ти скъп чертите мили.

Душата ми са в слънце напоили

тъй топлите ти ласкави очи."







На теб...

Сънят ресници не притваря -

разбит в тревоги и копнеж.

А виж - на масата догаря,

топи се лоената свещ.

Знам, няма чудеса, но чакам

унил и сам... и натъжен -

по белите пътеки в мрака

да дойдеш тая нощ при мен.






Ако вънка

зора е

зорила - тя за теб е

зорила сега.

Ако има

на тоя свят

сила - тя се казва:

любов

и тъга.






Моите песни

По тебе винаги е мойта мисъл,

към тебе скрита нежност в мен пламти.

И в песните, които съм ти писал,

грей вярност - чиста искреност блести.

 

През трудни походи те в мене зряха

и с топлите съзвучия живях.

Те с мене в зной и дъждове вървяха,

защото теб навсякъде мечтах.

 

От своя кратък сън отделях време,

от малките почивки съм пестил,

за да запиша чувствата големи,

които винаги от теб съм крил...

 

Пази ги като истинска светиня,

в тях моето сърце ще ти шепти.

Ще ти говори обичта - твърдиня,

гласът ми винаги ще те теши.

 

Че всичко в мене е стаено -

и радост, и тревоги в тях излях.

Хармонията в чувство съкровено

и ужаса на болката събрах.

 

Не ще изчезнеш в мрак през вековете,

не ще изчезнеш в клевети, в лъжи.

Ти ще живееш с мене в стиховете,

с тях нашият живот ще продължи.

 

Пред нищо няма да склоня главата,

защото и за мен ще блесне ден.

С гръмовен стих ще люшна небесата

и ще вървя победно устремен.

 

Че в мене мощ невиждана узрява,

като вулкан бучи, клокочи тя...

И ще роди една безсмъртна слава,

един завиден път, покрит с цветя.

 

16. VII. 1951





  "Очите ми го запомниха, преди да се познаваме.
            Срещнах го на тротоара с шинел, ученическа шапка... После станахме близки приятели... Нашата дружба премина повече край река Росица. Там се срещахме най-често.
            Вървим, гледаме хубавата природа, взираме се в течащите води... Пеньо мълчи или рецитира. Ходеше си с един тефтер... В него записваше стиховете си. Преписваше ги и ми ги даваше.
            Това бяха неговите писма. И аз грижливо ги пазех. Те му бяха първите.
            Някаи от тях още помня. Другите времето изтри от паметта ми,
            но и сега бих могла да позная кое стихотворение е излязло изпод неговото перо,
            даже и да го е променил някой... Виждала съм такива стихове, но под друго име...
            А знам, че Пеньо е изливал душата си във всеки ред!"
разговор на Клара с Митко Иванов.

Обичаните поети си отиват рано от живота.
За жалост!

и това го е довело до гибел.

Поздрав, че припомни.

Валя

Една, чиста и светла душа, останала неразбрана. За това пък ни е оставил такава поезия, която ще вълнува не само нас, а и идващите след нас!!

Мечти

Пеньо Пенев


В такава утрин искам двама

в полята росни да вървим

сами в покой невъзмутим,

където никого да няма.


В очите ти добри, смирени

да се оглеждат небеса,

да вплитам в твоята коса

родики, макове червени.



С ръка обгърнал твойто рамо,

да ти разказвам за скръбта,

родена в мен от обичта,

от обичта към тебе само.


О, тая мъка с неизбежност

в гърдите ми тежи, расте...

И нося в тях към теб, дете

и обич, и сурова нежност!


14. VII. 1951

защо най- добрите си отиват толкова рано...