Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
21.01.2013 19:26 -
ЛОЕНАТА СВЕЩ
ЛОЕНАТА СВЕЩ
от Ханс Кристиан Андерсен
==================
На Мадам Бункефлод от нейния предан Х.К. Андерсен
Огънят облизваше дъното на казана и оттам се чуваше съскане и пращене.
Казанът беше родната люлка на Лоената Свещ – и така от тази топла люлка се изля тя -
в една съвършена и чудесна форма – стройна, гладка и искрящобяла, тя бе сътворена така,
че всеки, който я видеше, вярваше, че тя носи обещания за светло и блестящо бъдеще
и че тя наистина ще ги изпълни.
Овцата – една хубава, малка овца, беше майката на Свещта,
а казанът за топене на лой беше баща й.
От майка си свещта наследи своето лъскаво, снежнобяло тяло и представата за живота,
а от баща си тя носеше копнежа по горящия огън,
който един ден щеше да проникне в най-дълбоката й същност
и щеше да освети живота й.
Да, така беше създадена свещта –
и тя се впусна в живота с най-красивите и светли надежди.
В живота тя срещна странно голямо стълпотворение от подобни на нея създания,
с които преплете пътя си, защото тя неистово искаше да опознае живота –
и може би да намери Мястото, за което беше създадена.
Лоената Свещ носеше своята искрена вяра в Света ,
но той мислеше само за себе си и не го беше грижа за нея.
Всъщност Светът не можеше да прозре нейната ценност
и затова искаше да я ползва за собствена изгода -
той сграбчваше грубо тялото й,
а черните му пръсти оставяха все по-големи петна по нейната невинна белота,
докато белотата й полека зачезна съвсем
и беше покрита изцяло от мръсотията на околния свят,
до който тя се беше докоснала,
а това докосване бе много по-смазващо отколкото Свещта можеше да понесе,
защото тя не различаваше Чисто от Нечисто,
макар и все още да носеше своята невинна и неомърсена върешна белота.
Но лъжовните й приятели виждаха само външния й лик
и не можеха да зърнат нейната вътрешна белота –
и така разгневени, те захвърлиха свещта като най-ненужната вещ.
Почерненото й тяло гонеше всички добри неща надалеч –
те се страхуваха да не бъдат омърсени
и да не се покрият на свой ред с тъмни петна и така добрите неща винаги побягваха от нея.
И ето че бедната лоена свещ стоеше така самотна и изоставена,
че не знаеше що да стори.
Тя се видя изоставена от Доброто и разбра,
че то е било инструмент в ръцете на злите.
Тя беше безкрайно нещастна,
защото беше прекарала живота си без да донесе полза на никого.
Да..., тя беше почернила дори Доброто по пътя си –
и не можеше да разбере защо или за кое място беше създадена
и защо беше дошла на тази Земя – може би за да съсипе себе си и околните.
Все повече и повече и все по дълбоко се замисляше свещта,
но колкото повече мислеше, толкова по-голямо ставаше отчаянието й,
защото не можеше да открие нищо добро и истинно за себе си и не можеше да види своята Цел, която бе получила при раждането си.
Сякаш черна пелена беше покрила очите й.
Но един ден тя срещна пламъчето на тенекиената кутийка с кремък.
Тенекиената кутийка познаваше Лоената свещ по-добре отколкото тя самата познаваше себе си.
Тя имаше ясен и остър поглед и съзря доброто дълбоко под телесната й обвивка.
Тенекиената кутийка се приближи и събуди светлите предчувствия на свещта и тя пламна,
а сърцето й започна да се топи.
Пламъкът на свещта заблестя като венчален факел на щастието
и всичко наоколо стана ярко и светло
и освети Пътя и неговите околности - и нейните верни приятели,
които сега имаха късмета да търсят Истината под мекото сияние на Свещта.
Тялото на Свещта беше достатъчно силно, за да храни и носи огнения Пламък.
Капка по капка се топяха по нея и се търкулваха леко надолу,
като зрънцата на нов живот - и те се трупаха в основата й
и скриваха петната от миналото.
Така Пламъкът и Свещта се сляха в едно
истински телесен и духовен образ на свещения брак.
А Лоената Свещ намери своето място в живота и показа,
че е истинска свещ,
която продължи да грее и дава светлина надлъж и нашир
за много лета и за радост на близките и себе си.
Смята се, че това е първата и най-ранна приказка на великия разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Тя бе намерена съвсем наскоро на дъното на кутия в националния архив на Дания. Според един от изследователите, приказката е написана от Андерсен още в ученическите му години или около 1820 г.
източник - Jack Yosif
http://politiken.dk/kultur/kultur620px/ECE1840771/hc-andersens-foerste-eventyr-taellelyset/
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10975
Блогрол
1. отдих
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека