Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2013 19:26 - ЛОЕНАТА СВЕЩ
Автор: lilims Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1981 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

ЛОЕНАТА СВЕЩ

от Ханс Кристиан Андерсен
==================

На Мадам Бункефлод от нейния предан Х.К. Андерсен

Огънят облизваше дъното на казана и оттам се чуваше съскане и пращене.
Казанът беше родната люлка на Лоената Свещ – и така от тази топла люлка се изля тя -
в една съвършена и чудесна форма – стройна, гладка и искрящобяла, тя бе сътворена така,
че всеки, който я видеше, вярваше, че тя носи обещания за светло и блестящо бъдеще
и че тя наистина ще ги изпълни.

Овцата – една хубава, малка овца, беше майката на Свещта,
а казанът за топене на лой беше баща й.
От майка си свещта наследи своето лъскаво, снежнобяло тяло и представата за живота,
а от баща си тя носеше копнежа по горящия огън,
който един ден щеше да проникне в най-дълбоката й същност
 и щеше да освети живота й.
Да, така беше създадена свещта –
и тя се впусна в живота с най-красивите и светли надежди.

В живота тя срещна странно голямо стълпотворение от подобни на нея създания,
с които преплете пътя си, защото тя неистово искаше да опознае живота –
и може би да намери Мястото, за което беше създадена.
Лоената Свещ носеше своята искрена вяра в Света ,
но той мислеше само за себе си и не го беше грижа за нея.
Всъщност Светът не можеше да прозре нейната ценност
и затова искаше да я ползва за собствена изгода -
той сграбчваше грубо тялото й,
а черните му пръсти оставяха все по-големи петна по нейната невинна белота,
докато белотата й полека зачезна съвсем
и беше покрита изцяло от мръсотията на околния свят,
до който тя се беше докоснала,
а това докосване бе много по-смазващо отколкото Свещта можеше да понесе,
защото тя не различаваше Чисто от Нечисто,
макар и все още да носеше своята невинна и неомърсена върешна белота.

Но лъжовните й приятели виждаха само външния й лик
и не можеха да зърнат нейната вътрешна белота –
и така разгневени, те захвърлиха свещта като най-ненужната вещ.

Почерненото й тяло гонеше всички добри неща надалеч –
те се страхуваха да не бъдат омърсени
и да не се покрият на свой ред с тъмни петна и така добрите неща винаги побягваха от нея.

И ето че бедната лоена свещ стоеше така самотна и изоставена,
че не знаеше що да стори.
Тя се видя изоставена от Доброто и разбра,
че то е било инструмент в ръцете на злите.
Тя беше безкрайно нещастна,
защото беше прекарала живота си без да донесе полза на никого.
Да..., тя беше почернила дори Доброто по пътя си –
и не можеше да разбере защо или за кое място беше създадена
и защо беше дошла на тази Земя – може би за да съсипе себе си и околните.

Все повече и повече и все по дълбоко се замисляше свещта,
но колкото повече мислеше, толкова по-голямо ставаше отчаянието й,
защото не можеше да открие нищо добро и истинно за себе си и не можеше да види своята Цел, която бе получила при раждането си.
Сякаш черна пелена беше покрила очите й.

Но един ден тя срещна пламъчето на тенекиената кутийка с кремък.
Тенекиената кутийка познаваше Лоената свещ по-добре отколкото тя самата познаваше себе си.
Тя имаше ясен и остър поглед и съзря доброто дълбоко под телесната й обвивка.
Тенекиената кутийка се приближи и събуди светлите предчувствия на свещта и тя пламна,
а сърцето й започна да се топи.

Пламъкът на свещта заблестя като венчален факел на щастието
и всичко наоколо стана ярко и светло
и освети Пътя и неговите околности - и нейните верни приятели,
които сега имаха късмета да търсят Истината под мекото сияние на Свещта.

Тялото на Свещта беше достатъчно силно, за да храни и носи огнения Пламък.
Капка по капка се топяха по нея и се търкулваха леко надолу,
като зрънцата на нов живот - и те се трупаха в основата й
и скриваха петната от миналото.

Така Пламъкът и Свещта се сляха в едно
истински телесен и духовен образ на свещения брак.
А Лоената Свещ намери своето място в живота и показа,
че е истинска свещ,
която продължи да грее и дава светлина надлъж и нашир
за много лета и за радост на близките и себе си.





Смята се, че това е първата и най-ранна приказка на великия разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Тя бе намерена съвсем наскоро на дъното на кутия в националния архив на Дания. Според един от изследователите, приказката е написана от Андерсен още в ученическите му години или около 1820 г.

източник - Jack Yosif
http://politiken.dk/kultur/kultur620px/ECE1840771/hc-andersens-foerste-eventyr-taellelyset/



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lilims
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2484649
Постинги: 627
Коментари: 1559
Гласове: 10975
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031