Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
28.02.2013 19:41 -
Търновската царица
“Пътят на човек,
който живее само чрез себе си и за себе си,
води към смъртта,
който живее чрез другите и за другите води към вечността.”
Тази мисъл е на един от героите на Емилиян Станев може да охарактеризира живота и творчеството на самия автор.
Емилиян Станев е роден на 28.11.1907година в град Търново.Записан е в гражданските регистри,като Никола Стоянов Станев.Псевдонима си избира през 1932година,преди да бъде отпечатан разказът му “Крадецът и кучето”.С гордост писателя разказва за героя си,който “води началото си” от седмият столетие,според данни,събрани от учителите в Червена вода и Разпоповци.
През 1922година семейството се премества да живее в град Елена.Детството на бъдещия писател е отшумяло,но в паметта му завинаги остава като образ,картина,атмосфера.Старопрестолнината,която ще поражда в бъдеще носителя,копнеж,желание да я възкреси:”Търново ми е дало усет и интерес към историята ”...Впечатленията от двете национални катастрофи-резултат от безумието на оправляващите са жизнена основа на “Крадецът на праскови”,”Търновската царица”,от части на романа “Иван Кандарев”.
В Елена младият човек продължава да води живот сред хората.Тя е негово поле за действие-бягство,лов,желано пространство за размисъл,за самовдлъбяване.И естествено е,че пейзажът присъствува в почти всички творби на писателя-богат,многобагрен,пластично нарисуван.
През 1932година Емилиян Станев идва да живее в София.В същата година е отпечатан за първи път негов разказ “Вина”.”Примъмливи блясъци”(1938)е първата книга на писателя.Скоро след нея излизат “Мечтател”(1938),”Сами”(1940),”Вълчи нощи”(1943),”Делници и празници”(1945).
Всяка нова творба на Емилиян Станев е белязана с неповторимост.Пътят на този изключителен белетриет е показател за идейните и естетически процеси в нашата литература.С романите си той е не само на равнището , а в тенденциите на поетиката на жанра.
Емилият Станев е починал на 15.11.1979г.Погребан е в Търново-“в сърцето на българия на чиста земя”.Творецът,за когото изкуството бе признание и вътрешна потребност,вдъхновение и труд,честна и гражданска мисъл,отговорност,безкомпромисност,получи признание приживе-най-голямото-своя предана читателска аудитория.От 1974г. той е академик.
Емилиян Станев се утвърждава най-напред като майстор на късия разказ.В своите творби той очертава духовития пейзаж на малкия довоенен човек от 30-те години,обикновен и будещ съжаление и нравствената си безлерслективност,с нравското си битие,в което никога не проблясва гражданска мисъл,обществено съзнание.
Двете повести “Крадецът на прскови” и “В тиха вечер” са нов етап в творчеството на Емилиян Станев.Те свидетелствуват,че писателят е изживял интересът си към кратката повествователна форма.
В повестта “В тиха вечер” за първи път се долавя мотивът за народната правественост,сила и доховна красота,олицетворена в жената с бялата забрадка-спасението или последната обич и радост на героя.Подобна среща има и в “Иван Кондарев”, и в “Антихрист”.Тази аналогична ситуация в различните произведения илюстрира съпричастието на герой с народ.писателят все по-определено се насочва към типа на водещата,дейна личнаст.
Последната творба,отпечатана приживе на Емилиян Станев,е “Лазар и Исус”.Простият библейски мотив за възкресението на Лазар е наситен с вечни и житейски истини.С неизмерима тъга авторът разгръща проблемите за божието безсилие,за страха на малкия човек от голямото и непонятното,за човешката неблагодарност,за предателството,за взаимодействието и взаимоизключването между духовнот и рационалното.
Емилият Станев е писател,за когото най-голямата болка,най-първата грижа,най-силната обич е България.Тя е неговата съдба,от правна точка в творчеството му.Изстраданите истини,до които достига,колкото и да са световно значими общовалидни,носят белег на неговото народностно мислене,на българското световъзприемане.Във времето творчеството на Емилият Станев ще бъде опора за съхраняване и обогатяване на народнопсихолотията.
който живее само чрез себе си и за себе си,
води към смъртта,
който живее чрез другите и за другите води към вечността.”
Тази мисъл е на един от героите на Емилиян Станев може да охарактеризира живота и творчеството на самия автор.
Емилиян Станев е роден на 28.11.1907година в град Търново.Записан е в гражданските регистри,като Никола Стоянов Станев.Псевдонима си избира през 1932година,преди да бъде отпечатан разказът му “Крадецът и кучето”.С гордост писателя разказва за героя си,който “води началото си” от седмият столетие,според данни,събрани от учителите в Червена вода и Разпоповци.
През 1922година семейството се премества да живее в град Елена.Детството на бъдещия писател е отшумяло,но в паметта му завинаги остава като образ,картина,атмосфера.Старопрестолнината,която ще поражда в бъдеще носителя,копнеж,желание да я възкреси:”Търново ми е дало усет и интерес към историята ”...Впечатленията от двете национални катастрофи-резултат от безумието на оправляващите са жизнена основа на “Крадецът на праскови”,”Търновската царица”,от части на романа “Иван Кандарев”.
В Елена младият човек продължава да води живот сред хората.Тя е негово поле за действие-бягство,лов,желано пространство за размисъл,за самовдлъбяване.И естествено е,че пейзажът присъствува в почти всички творби на писателя-богат,многобагрен,пластично нарисуван.
През 1932година Емилиян Станев идва да живее в София.В същата година е отпечатан за първи път негов разказ “Вина”.”Примъмливи блясъци”(1938)е първата книга на писателя.Скоро след нея излизат “Мечтател”(1938),”Сами”(1940),”Вълчи нощи”(1943),”Делници и празници”(1945).
Всяка нова творба на Емилиян Станев е белязана с неповторимост.Пътят на този изключителен белетриет е показател за идейните и естетически процеси в нашата литература.С романите си той е не само на равнището , а в тенденциите на поетиката на жанра.
Емилият Станев е починал на 15.11.1979г.Погребан е в Търново-“в сърцето на българия на чиста земя”.Творецът,за когото изкуството бе признание и вътрешна потребност,вдъхновение и труд,честна и гражданска мисъл,отговорност,безкомпромисност,получи признание приживе-най-голямото-своя предана читателска аудитория.От 1974г. той е академик.
Емилиян Станев се утвърждава най-напред като майстор на късия разказ.В своите творби той очертава духовития пейзаж на малкия довоенен човек от 30-те години,обикновен и будещ съжаление и нравствената си безлерслективност,с нравското си битие,в което никога не проблясва гражданска мисъл,обществено съзнание.
Двете повести “Крадецът на прскови” и “В тиха вечер” са нов етап в творчеството на Емилиян Станев.Те свидетелствуват,че писателят е изживял интересът си към кратката повествователна форма.
В повестта “В тиха вечер” за първи път се долавя мотивът за народната правественост,сила и доховна красота,олицетворена в жената с бялата забрадка-спасението или последната обич и радост на героя.Подобна среща има и в “Иван Кондарев”, и в “Антихрист”.Тази аналогична ситуация в различните произведения илюстрира съпричастието на герой с народ.писателят все по-определено се насочва към типа на водещата,дейна личнаст.
Последната творба,отпечатана приживе на Емилиян Станев,е “Лазар и Исус”.Простият библейски мотив за възкресението на Лазар е наситен с вечни и житейски истини.С неизмерима тъга авторът разгръща проблемите за божието безсилие,за страха на малкия човек от голямото и непонятното,за човешката неблагодарност,за предателството,за взаимодействието и взаимоизключването между духовнот и рационалното.
Емилият Станев е писател,за когото най-голямата болка,най-първата грижа,най-силната обич е България.Тя е неговата съдба,от правна точка в творчеството му.Изстраданите истини,до които достига,колкото и да са световно значими общовалидни,носят белег на неговото народностно мислене,на българското световъзприемане.Във времето творчеството на Емилият Станев ще бъде опора за съхраняване и обогатяване на народнопсихолотията.
Как Китай стана икономическа супер сила ...
ОРЕШАРСКИ МЕ ПОКАНИ В КАБИНЕТА!
Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев -...
ОРЕШАРСКИ МЕ ПОКАНИ В КАБИНЕТА!
Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев -...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 10984
Блогрол
1. отдих
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
