Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2013 21:20 - Доброта
Автор: lilims Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2581 Коментари: 2 Гласове:
13

Последна промяна: 25.04.2013 22:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Петя Дубарова

~ Доброта ~

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!


image

И на 51 Петя Дубарова остава винаги 18-годишна

 

Петя Дубарова – най-чистата душа на българската поезия днес щеше да навърщи 51 години. Зловещо е да си я представим напълняла, побеляла, уморена и отчаяна. Вероятно заради това избра смъртта и ще остане вечно на 18. Мъртвите поети не остаряват, а ученичката от Английската гимназия в Бургас избра да трупа мъдрост и тъга в едно друго измерение.

33 години след смъртта й няма отговор на въпроса, защо предпочете самоубийството с шепа сънотворни хапчета в дома си, оставяйки бележка с кратък текст:

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА

Истината вероятно е някъде в последните седем реда и в предчувствието, че обществото убива поетите.

Един от последните текстове на Петя Дубарова, записан в личния й дневник е посветен на страданието. А 18-годишната ученичка признава, че то й носи щастие:

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”

image

 








Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Красив спомен ... синьо, добро, обично ...
26.04.2013 19:27
Благодаря, Лили ...
Хубава петъчна вечер !
цитирай
2. iliada - Да тя завинаги ще остане млада и т...
21.05.2013 23:59
Да тя завинаги ще остане млада и талантлива поетеса..............
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lilims
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2484839
Постинги: 627
Коментари: 1559
Гласове: 10976
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031