О ВРЕМЕНА ! О НРАВИ !



Изкуството да доставяш удоволствие
--------------------------------------------------

Най-типичната кралска любовница е Жан-Антоанет д"Етиол, маркиза Дьо Помпадур, която цели 19 години управлява Луи XV и Франция. През 1745 година тази 24-годишна жена от средната класа влиза през плашещите порти на Версай, оцелява след многобройни заговори и контразаговори на завистливи благороднички, които искат да я изместят, и напуска двореца чак при смъртта си.
Отначало тя омафьосва красивия Луи със своята красота и обаяние. Граф Дюфор дьо Шеверни пише: "Всеки мъж на света би я направил своя любовница, ако можеше - висока, но не прекалено, с красива фигура, с обло лице и правилни черти, с прекрасна кожа, ръце и длани, с немного големи, но проницателни, умни и най-блестящите очи, които съм виждал. Всичко у нея беше заоблено, дори жестовете й. Тя напълно засенчваше всички други жени в двореца, макар някои от тях да бяха изключително красиви."
Само че красотата на мадам Помпадур е като парниково цвете, което не след дълго започва да линее в отровната атмосфера на Версай. Когато е на 20 и няколко години, тя може да се похвали със свежа и ефирна хубост, с безупречна кожа, с копринена кестенява коса и тъмни лешникови очи. Подчертава красотата си с прости дрехи от розова или синя коприна, поръбени с изискана дантела. Но след като трудният дворцов живот отнема природната й красота, тя започва да носи по-пищни рокли и накити, за да отвлече погледите от лицето си - по-пищни дантели, по-големи скъпоценни камъни, тежък брокат и кадифе, бродирани със злато, сребро и перли. Една вечер се появява с рокля, поръбена с дантела за 22 500 ливри - цената на едно имение.
Разбира се, фригидността е сериозен недостатък за една метреса. За да компенсира за лошото си представяне нощем, мадам Помпадур посвещава всеки миг от деня на старанието да забавлява монарха, който бързо се отегчава. Луи намира убежище от скования етикет на двора, като бяга в нейните покои и залоства вратата. Там го очаква цял един свят, създаден за личното му удобство. Любовницата му е обзавела стаите с тъкани и цветове, които го отморяват. Навсякъде е поставила ароматни букети от оранжериите на двореца, дори през зимата. Поръчва блюда и вина, които са наслада за кралското небце...



През 1754 год. единственото дете на мадам дьо Помпадур, 10годишната Александрин, умира внезапно в манастирското училище. Броени дни след това, смазан от загубата на единствената си внучка, умира и баща й. Съсипана от мъка, любовницата на краля знае, че макар да обича да говори за болести и за смърт, той се отегчава, когато сполетят близките му. Независимо, че за две седмици е изгубила скъпия си баща и обичната си дъщеря, мадам дьо Помпадур отново изтрива сълзите и си слага диамантите, но години наред тя споделя с приятели: "За мен щастието умря заедно с дъщеря ми." Обаче не й е позволено да го показва.
Мадам Помпадур, която истински обича Луи, пише на приятелка: "...с изключение на щастието да си обичан от човека, когото обичаш, което е най-доброто положение, самотният и не толкова бляскав живот е за предпочитане много повече." Нейната камериерка, мадам Д"Осе, която прекрасно познава напрегнатия живот на мадам дьо Помпадур, казва: "Искрено ви съжалявам госпожо, макар всички останали да ви завиждат."
Влицето на мадам дьо Помпадур кралят има очарователна компаньонка, която е на негово разположение, когато той пожелае. Изгубил родителите си едва тригодишен, живял откъснато от всички хора като някакво полубожество, Луи е неумолимо самотен по природа. В своите покои под покрива на Версай тя му осигурява уюта и топлотата на дома, каквито не е познал със своите родители или братя и със сигурност няма да получи от неподходящата си съпруга. Скъпо й струва да му спестява житейските болки, самотата сред хората, каквато изпитва само един монарх.
Съсипан от преждевременната смърт на мадам дьо Помпадур - несъмнено ускорена от 19-те години, през които му е била любовница, - Луи изчаква четири години, преди през 1768 год. да избере следващата си maitresse-en-titre, парижката проститутка мадам Дю Бари...



Други от тоалетите на мадам дю Бари са още по-пищни - ушити от златна или сребърна тъкан, бродирана със златна или сребърна нишка и обшити с хиляди малки перли. Ръкавите, фустите и камизолите й са обточени с най-фината дантела.
На сватбата на внука на краля през 1773 год. тя се появява "сияйна като слънце с рокля от златист плат, обсипана със скъпоценни камъни на стойност повече от пет милиона ливри", както твърди един очевидец. Тя притежава корсет с хиляди дребни диаманти, пришити под формата на преплитащи се панделки, който днес би струвал милиони долари. Всяка нейна рокля има подходящи обувки с токи със скъпоценни камъни - диаманти, аметисти или сапфири.
Мадам дю Бари обаче може да предложи на Луи много повече от невероятната си прелест. Сексуалните й умения го привързват към нея, веселият й характер го измъква от честите му депресии. За него тяе всички жени в едно - очарователно дете, умела уличница, майка утешителка. И тя като мадам Помпадур е склонна да прощава на злонамерените придворни, които й създават проблеми.
По примера на своята предшественица мадам дю Бари се нагърбва с развлеченията на краля. Тя обзавежда покоите си така, че да се харесват на Луи, и навсякъде поставя от любимите му цветя. Майка й е била готвачка в домовете на мнозина благородници и макар че надменните благородници й се подиграват, тя изкушава преситеното кралско небце с безброй вкусни ястия, препоръчани от майка й. Освен това кани клоуни и жонгльори и устройва оперетни спектакли и фарсове, за да забавлява краля...
Достатъчно трудно е да развличаш краля в двореца, но през 90-те години на 16ти век красивата Габриел д"Естре има нелеката задача да осигури удобства на Анри IV на бойното поле...



В продължение на няколко години в началото на връзката между Анри IV и Габриел д"Естре/в края на 16, началото на 17 в./, кралят води военни действия срещу бунтовници из цяла Франция. Златната Габриел настоява да е редом до него непрекъснато, дори и в напреднала бременност, и живее в студените шатри на непрекъснато течение. Тя се грижи всяка вечер след тежките сражения кралят да получава хубава вечеря, а самата тя поддържа дрехите му чисти, доколкото позволяват условията - често ги удря с камъни, когато й свършва сапунът. Докато Анри води сражения на бойното поле, Габриел е в шатрата му и пише неговите политически и военни заповеди. Вечерта двамата обсъждат събитията от деня.
Габриел има висока и изящна фигура и грациозна походка. Надарена с рядка хубост - светлоруса коса и големи сини очи, тя е с широко чело, високи скули и нос, който е съвсем мъничко по-дълъг, за да може да бъде наречен съвършен. Съвременниците й - дори враговете й, които я мразят, понеже е католичка, меси се в политиката и споделя кралскоте ложе - стават истински поети, когато описват красотата й.
Освен че омайва своя любовник с бляскавата си красота и му създава удобства, Габриел е пламенна негова политическа привърженичка. По време на бал в Париж идва пратеник, който съобщава на краля, че испанците са осъществили изненадващо нападение и са завладели град Амиен. Анри решава незабавно да се отправи на военен поход. Габриел спокойно изпразва своите сейфове в Лувъра и дава на Анри 50 000 златни монети, за да плати първоначалните разходи за войската и припасите. Докато той събира войската си, тя се качва на каретата си и посещава домовете на благородниците с молба да дарят средства и така събира още 250 000 екю...



През периода от 16 - 18 век кралете издигат любовниците си до своето извисено положение и ги настаняват в покои в двореца. Най-вероятно тези жени не са се оплаквали от смразяващия студ, от който дори мастилото в мастилниците замръзва, а водата в легена се покрива с ледена коричка. Тъй като тоалетните са отдалечени от двореца, почти във всяка стая има препълнени нощни гърнета, скрити докато бъдат изхвърлени, в изискани шкафове, инкрустирани с палисандрово дърво. Любовниците не очакват храната им да е топла, защото дворцовата кухня е далеч от кралските покои. Те знаят, че зад тънката позлата дворът всъщност е "изтъкан от злоба", както казва мадам дьо Помпадур, изпълнен с яростни клевети и сприхаво самоизтъкване..

автор на статията Jack Yosif

Интересен, любопитен постинг!...

Благодаря.

Една стара и позабравена история от живота на мадам Помпадур ми припомни.
Благодаря ти!

С интерес прочетох и се потопих в онези стари времена,
Не е бил лесен животът на тези жени ...
Много добре представена информация и оформление ...
Поздравления за поста !

Благодаря.

Мадам Помпадур има особено значение за мен!
Този блог, в който съм в момента беше създаден... за Нея!
Хах - не би ме разбрала...

Поздрави!

Рей