Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2015 18:48 - Елегия
Автор: lilims Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2372 Коментари: 3 Гласове:
6



image
Александр Пушкин
Элегия (Я думал, что любовь погасла навсегда)
Превод: Мария Шандуркова
ЕЛЕГИЯ
Аз мислих любовта - угаснала съвсем,
замлъкнал злият глас на страстите ми бурни,
че радостна звезда е дружбата за мен,
донесла на страдалеца надежда будна.

Представих си покой на истинския бряг,
че виждам отдалеч ръката как показва
плувците бедстващи във ад
на яростната морска пазва.

Блажен е онзи - казах аз,
живял свободно и прекрасно,
явил се както пролет ясна,
непомрачаван от страста,
нестрадал от любов напразна,
не знаел що е плен в скръбта.

Блажен! Но аз съм по-доволен.
Синджира скъсах на скръбта,
и пак приятел съм... свободен,
житейски мрак по път тъжовен
омаях с чар и красота.

Какво говоря аз... нещастник!
За миг сънувал съм в лъжлива тишина,
но скръбната любов във мене е била,
не е угаснал пламък страстен.

Другарите за веселба повиках аз
и лирата си исках да настроя с радост,
красавиците млади да възпея пак,
веселията Дионисиеви, Бакхус.

Напразно!.. аз мълчах; безсилната ръка
лежеше, вехнейки, на лира непослушна,
гореше огън в мен - и в мъка равнодушна
аз гледах отдалеч младежката игра.

Любов, отрова в наши дни,
върви с лъжливите надежди.
Душата моя съхрани,
от огъня на парещи копнежи.

Летете, призраци... Амур, не съм аз твой,
върни ми радостта, ти дай покоя мой...
Хвърли единствен мен в безчувствена природа
или отново дай надежда да летя,
и нека да заспя, и в тежка самота,
в мечти, свободен аз да бродя.

Превод: 05.01.2015 г.

Элегия

Я думал, что любовь погасла навсегда,
Что в сердце злых страстей умолкнул глас мятежный,
Что дружбы наконец отрадная звезда
Страдальца довела до пристани надежной.

Я мнил покоиться близ верных берегов,
Уж издали смотреть, указывать рукою
На парус бедственный пловцов,
Носимых яростной грозою.

И я сказал: «Стократ блажен,
Чей век, свободный и прекрасный,
Как век весны промчался ясной
И страстью не был омрачен,
Кто не страдал в любви напрасной,
Кому неведом грустный плен.

Блажен! но я блаженней боле.
Я цепь мученья разорвал,
Опять я дружбе... я на воле —
И жизни сумрачное поле
Веселый блеск очаровал!»

Но что я говорил... несчастный!
Минуту я заснул в неверной тишине,
Но мрачная любовь таилася во мне,
Не угасал мой пламень страстный.

Весельем позванный в толпу друзей моих,
Хотел на прежний лад настроить резву лиру,
Хотел еще воспеть прелестниц молодых,
Веселье, Вакха и Дельфиру.

Напрасно!.. я молчал; усталая рука
Лежала, томная, на лире непослушной,
Я все еще горел — и в грусти равнодушной
На игры младости взирал издалека.

Любовь, отрава наших дней,
Беги с толпой обманчивых мечтаний.
Не сожигай души моей,
Огонь мучительных желаний.

Летите, призраки... Амур, уж я не твой,
Отдай мне радости, отдай мне мой покой...
Брось одного меня в бесчувственной природе
Иль дай еще летать надежды на крылах,
Позволь еще заснуть и в тягостных цепях
Мечтать о сладостной свободе.

© Copyright: Мария Шандуркова, 2015


image



Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radosslav - Хубав превод - ЧНГ
07.01.2015 11:50
Хубав превод - ЧНГ
цитирай
2. stela50 - Много хубав превод ...
30.01.2015 17:37
Поздравления за преводача и за теб, Лили !
цитирай
3. stela50 - С възхищение и респект към Пушкин !
30.01.2015 17:38
Чудесен постинг !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lilims
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1944027
Постинги: 624
Коментари: 1555
Гласове: 10012
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031