След десет години

 

На ФСБ

 

 

Днес ще се срещнем -

след десет години,

вчера ли бяхме

на двайсет и две.

Разделихме се с надежда

тук на този сив площад.

 

Пак ще се срешем -

след десет години,

за да разкаже

всеки от нас

със какво се е преборил,

от какво не е заспивал

и какво е надживял

 

Днес ще се срещнем -

след десет години:

влакове тръгват

от всички страни.

Но един от тях остава

на една далечна гара

пак на двадесет и две

 

По първи петли

От шума на много хора,

от досада и умора

към съня си тръгвам и мълча.

От пера на късни птици,

от заплетените жици

не намирам своята врата

 

Откога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

 

По първи петли

закъснели следи

преминават през мен

и потъват в очите ми

сутрин.

Прах от звезди

и подкови звънят

на протрития праг

и възкръсва денят ми

сутрин.

 

От вика на някой буден

от смеха на някой влюбен

ще усетя, че съм жив и нужен.

Сред пера на ранни птици,

сред безброй висящи жици

ще намеря своята врата.

 

От кога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

 

По трети петли

уморени мъгли

се разкъсват от страх

и се впиват в прозореца

сутрин.

Старият ключ

се огъва от студ

и го няма домът

и я няма вратата

сутрин.

 

И утре е ден

Пак говорим с теб по телефона.

Тази нощ за мен той е икона.

Този път ще чуеш истини,

скрити в първата ми изповед.

 

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в снега да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

 

Но сънен глас отегчен

идва чужд и далечен.

И уморен казвам : "Лека нощ!"

И утре е ден.

 

Още ли обичаш бяла роза?

Можеш ли в снега да тичаш боса?

Още ли сънуваш мен и теб във някой град

с гълъби и със зелен площад?

 

Но глух сигнал отдалеч

идва чужд и безплътен.

И уморен казвам: "Лека нощ!"

И утре е ден.

От много, много отдалеч

 

На Кристина

 

 

От много, много отдалеч

ще идвам винаги, докато мога,

но някой ден краката ми щом не издържат,

ще допълзя на лакти и колене,

за да ти кажа, че на този свят

обичам само, само теб.

 

От много, много отдалеч

ще пея винаги, докато мога,

но някой ден щом моя глас не издържи,

аз ще изпратя славей вместо мене,

за да ти каже, че на този свят

обичам само, само теб.

 

От далеч, много отдалеч

ще бъда винаги, докато мога,

но някой ден сърцето ми щом се взриви,

ще ви прегърна с другия до тебе,

за да ви кажа, че на този свят

съм имал много малко време.

 

Моя любов

 

На Стефан Димов и "Домино"

 

 

Заради очите ти си струва

да отмина всяка лоша дума

с мълчание, моя любов.

Заради косите ти си струва

са заспивам сам и да сънувам

узряла ръж, моя любов.

С теб до днес преживях

и вина, и дни на радостта,

но чак сега казвам аз:

 

Заради ръцете ти си струва

да прегърна обич и да чувам

вика ти в мен, моя любов.

Заради един човек си струва

и едно море да се преплува

в безлунна нощ, моя любов.

с теб до днес надживях

и вина и съдба,

но чак сега казвам аз:

 

Заради един живот си струва

да живееш, без да се преструващ,

че не си сгрешил, мое любов.

Заради една сълза си струва

да простя и пак да те целувам

до сетен дъх, моя любов.

 

---

Великолепна идея е този постинг! Стопли ми душата...
Благодаря!

по които има създадени песни, си написала в този пост...
Чудесен постинг!
С удоволствие си ги прочетох отново...
А песента "Добри познати" е толкова истинска... Прекрасна...