Б О Л К А


На хоризонта е тъмно.
Денят и нощта се разминаха.
Но какво е това? О,моят дъжд!
Изведнъж заудря с юмруци 
по заспалите сгради и дървета,
строши тишината!


Дъждът се слива със сълзите,
обливащи безмълвно лицето ми;
дъждът ме докосва с нежните си ,
хладни пръсти...
дъждът ме  целува с невидими, 
жадни устни...


Аз прегръщам това дърво,
аз целувам до полуда 
това самотно и тъжно дърво;
и под дъждовна пелина
устните ми замръзват
върху грапавата му кора...

върху грапавата му кора,
но страста есъбудена
не заспива до сутрпинта!


Красиви стихове!Благодаря ти!

И аз благодаря!