ЛУННАТА СОНАТА

                                                               "В тази бяла лунна тишина

                                                                 кой ли свири лунната соната

                                                                 и разплаква бледата луна... "

                                                                                     Д. Дамянов

  Да,аз обичам изкуството, но бог не ме е дарил с талант да създавам изкуство. Тиха и скромна любителка, ей така, за отдих, за себе си, да утоля ненаситния глад на душата и сърцето за красота. Наглед аз водя скучен и еднообразен живот, но никой не знае, че имам таен свят на мечти и поезия... и свят, в който звучи музиката на Бетовен. Това е моят истински и пълноценен живот.

  Прибирам се от работа, клиентите днес ми дойдоха в повече, бързах да си ида и с чаша чай да се отпусна в обятията на магията от музика на Бетовен, Верди, Гершуин...

  Заваля, спусна се и студ. След прекрасната  есен, нормално е да вали, да е студено. Бързите ми крачки се сляха с ъс скимтене. Обърнах се- едно малко кученце, мокро и премръзнало тичкаше след мен. Спрях се - спря се и то и ме погледна с молещи тъжни очи. Тръгнах, и то след мен... така стигнахме до моя вход. Отворих вратата и се качих по стъпалата до асансьора, кученцето ме последва. Влезе с мен и  в асансьора.

  "Да, тая вечер няма да съм сама, ще си имам компания..." - зарадвах най-после аз.

    - Влез, миличко, колко си премръзнало! - Съблякох се, влязох в банята и го изкъпах. На предната лапичка имаше драскотина. Сложих лепенка и включих сешоара - а то, милото, през цялото време се остави в  ръцете ми и ме гледаше с тиха обич и благодарност... Кученцето не беше красиво. Никак даже. Каква порода е, не знаех, не разбирах от такива неща. Обелих един кремвирш и го нарязах. То се нахрани и ме погледна, весело размаха опашката си. Да, грозноватичко е, но с характер, личи си. Какво да го правя? Тази вечер е тук,но утре? Да го задържа ли?Кученцето легна в краката ми и ме погледна с молба за справедливо отношение. Това дълбоко ме трогна. Все едно човешки очи ме гледаха, все едно дете ми се молеше!

  Станах и отидох до кухнята да си направя чай- крайно време бе да се погрижа и за себе си- на път за кухнята си пуснах Лунната соната... Направих си чай от горски билки, капнах си и малко ром, да се посгрея... чаят ухаеше на билки и горски легенди, на приказни горски феи, които танцуват по лунни поляни...

  Влязох с чашата в хола и... се стъписах... Моето кученце се бе изправило на задните си крачета и танцуваше под звуците на Лунната соната!...

  А навън, в дъжда, един мъж с десетгодишната си дъщеря обикаляха улиците и търсеха своето изгубено кученце...