Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
06.06.2012 13:46 -
Я вас любил...
Автор: lilims
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4367 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2012 14:02
Прочетен: 4367 Коментари: 8 Гласове:
25
Последна промяна: 06.06.2012 14:02
* * *
Я вас любил: любовь ещё, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим.
1829
Н О Щ
Гласът ми пак за теб, далечна,скъпа моя,
на тая тъмна нощ тревожи тук покоя.
Печална свещ гори във моя скромен кът
и мойте стихове се сливат и текат
в поток на любовта, към тебе устремени,
и твоите очи блестят в нощта пред мен,
усмихват ми се те и чувам твоя глас:
"Обичам те!...Нали съм твоя...твоя аз!..."
превод Димитър Методиев
Александър Сергеевич Пушкин е името на цяла една епоха в руската литература, която започва на 6 юни 1799 г. и която никой не може да каже със сигурност, че някога е завършвала. Саша Пушкин е издънка на не много богат, но за сметка на това доста стар дворянски род. По майчина линия той е внук на прочутия „арап на Петър Велики“, освободения роб Абрам (Ибрахим) Петрович Ханибал. В тон с тогавашните аристократични порядки, в семейството на Пушкин се говори на френски език, а безупречното владеене и любовта на бъдещия поет към родния руски е възпитана от неговата баба Марина Алексеевна и от неговата любима няня – дойката Арина Радионовна, която Саша ще помни и обича цял живот. По-късно той ще я споменава многократно в писмата си и ще й посвещава стихотворения.
Един от най-великите руски писатели живее едва 38 години, умира при дуел заради честта на жена си, някои от творбите му са обект на цензура повече от век след смъртта му, а героите му са прототипи на основните герои на руската литература след него.
Александър Сергеевич Пушкин е роден в Москва на 6 юни 1799 г. в благородническо семейство. Прадядото на Пушкин, Ганибал, е бил чернокож, роб от Африка, който е бил заложник в двора на османския султан. Оттам го отвеждат в Русия, за да стане храненик на Петър Велики – по онова време е било модерно в европейските царски дворове да има чернокожи деца. По-късно Ганибал ще стане отговорник за строежите на морски крепости и канали в цялата Руска империя. Години по-късно Пушкин ще започне да пише роман за дядо си – „Арапът на Петър Велики”, – който обаче ще си остане незавършен.
Още в най-ранна възраст бъдещият поет Александър Пушкин показва таланта си – първата си поема написва на 14-годишна възраст, като ученик в лицея в Царское село.
Когато завършва, той вече е известен с новия стил, с който пише творбите си. Първата му дълга поема „Руслан и Людмила” става обект на много спорове заради новия език и литературна форма. Тя, както и другите произведения на Пушкин, е написана на езика, на който говорят обикновените хора, не на книжния език. Това именно е едно от най-значимите постижения на Пушкин – въвеждането на разговорния език в руската литература и оформянето на руския литературен език.
Междувременно обаче Пушкин се заразява не само с литературни, но и с политически нови идеи. Става близък до декабристите, които са критични към царското управление. Заради политическите си творби през 1820 г. Пушкин е изпратен за пръв, но не и последен път в изгнание в Кавказ.
Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев (1820–1823), а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: Кавказский пленник (1822) и Бахчисарайский фонтан (1824). През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826.
По време на изгнанията си поетът не си почива – това са едни от най-плодотворните му периоди. В един от тези моменти той пише една пиеса, която ще се постави на сцена в оригиналния си вид едва през 2007 г. и то в САЩ, на английски език – „Борис Годунов”. Както по времето на империята, така и в СССР, когато смятали Пушкин едва ли не за предвестник на социалистическата литература, а и в модерна Русия, „Борис Годунов” си остава обект на цензура и все още не е поставена на сцена на руски, във вида, в който я е написал Александър Пушкин.
Покрай изгнанията си Пушкин натрупва и няколко любовни афери, включително и с омъжени жени. Но съдбоносната за живота му среща се случва през 1828 г..
Тя се казва Наталия Гончарова и е една от най-ухажваните красавици на тогавашното руско висше общество. След като царят я уверява, че няма да преследва Пушкин заради либералните му идеи, тя приема предложението за брак на поета и двамата се женят през 1831 г.
Наталия или Натали, както често я наричат, е свикнала да се движи в изискани среди и да е преследвана от обожатели. Този стил на живот тя запазва и като съпруга на поета, като за него остава да плаща сметките. Роклите и бижутата на Натали скоро вкарват Пушкин в огромни дългове. Но това е само единият проблем. Другият е поведението на Натали, която използва светските балове, за да флиртува с обожателите си. Един от тях е самият цар Николай I, който дава на Пушкин най-ниската дворцова титла, която да позволи на поета и на жена му да присъстват на царските балове, а на царя – да ухажва Натали. Както можем да се досетим, това вбесява Пушкин.
Междувременно, през 1833 г., Пушкин завършва една от най-великите си творби – романа в стихове „Евгений Онегин”. Героите на тази творба в огромна степен предопределят бъдещите герои на оформящата се руска литература, като това в най-голяма степен важи за главните образи на Онегин и Татяна. Освен това в тази творба Пушкин създава съвсем нов вид стих, който по-късно ще бъде наречен Пушкинов сонет.
През 1835 г. в Русия пристига френският имигрант Жорж Дантес. Когато той среща Натали, животът на Пушкин поема в опасна посока.
Властите разрешават на Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение. Най-известната му драма, Борис Годунов, написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.
След време Пушкин и съпругата му Наталия Гончарова, за която се жени през 1831, стават редовни участници в придворното общество. Когато царят дава на Пушкин най-ниската придворна титла, той е разгневен, тъй като смята, че това е направено не само, за да може съпругата му, която има много обожатели, включително самия цар, да може да посещава дворцовите балове, но също и за да го унизят. През 1837, затънал в дългове, докато според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка, Александър Пушкин призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж
Дуелът между Александър Сергеевич Пушкин и Жорж Д’Антес на 27 януари (стар стил) 1837 г. край Черната река се оказва смъртоносен за поета.
Привечер на 8 януари 1837 г. Александър Пушкин и Жорж Дантес се изправят един срещу друг. Дантес стреля пръв и улучва поета в корема. Ранен, Пушкин все пак успява да стреля срещу противника си, но само леко го ранява. Раната на Пушкин го мъчи само два дни. На 10 януари той издъхва. Погребан е изключително скромно и почти скришно, тъй като властите се страхуват, че едно голямо погребение ще предизвика бунтове сред народа, който симпатизира на политическите идеи на мъртвия поет.
Дантес е прогонен от Русия, защото е престъпил закона, който забранява дуелите. Натали се жени повторно.
Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението на Пушкин, поради което ограничава достъпа до него. Тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.
Колкото и кратък да е животът на Пушкин обаче, неговото творчество на практика поставя началото на руската литература такава, каквато днес я познава светът.
е ненадминат
цитирайГолемият поет. Това е любимото ми стихотворение: "Я Вас любил.....". Поздрави за хубавия постинг!
цитирайПушкин е гений...
цитирай
4.
анонимен -
Поздрави!
06.06.2012 18:32
06.06.2012 18:32
Харесвам Пушкин и руската литература по принцип. "Я Вас любил..." е ненадминато.
цитирайПушкин ... и това великолепно стихотворение .
Думите са излишни ... Велик ...
цитирайДумите са излишни ... Велик ...
Я Вас любил...и на мен ми е най- любимо...за това го постнах на руски...
цитирайОбичах ви! И сам не зная,
дали тлее в мен все още любовта,
но нека тя не ви тревожи,
да ви печаля с нищо аз не ща.
Обичах ви безмълвно, безнадежно.
измъчван и от обич, и тъга.
Обичах ви тъй искрено, тъй нежно,
дано да ви обича друг така!
Преди години впечатлявахме любимата с десетки стихотворения, които рецитирахме по време на любовните нощи. Пушкин, Блог, Лермонтов, Есенин...
Все още зная доста, но времената вече са други.
цитирайдали тлее в мен все още любовта,
но нека тя не ви тревожи,
да ви печаля с нищо аз не ща.
Обичах ви безмълвно, безнадежно.
измъчван и от обич, и тъга.
Обичах ви тъй искрено, тъй нежно,
дано да ви обича друг така!
Преди години впечатлявахме любимата с десетки стихотворения, които рецитирахме по време на любовните нощи. Пушкин, Блог, Лермонтов, Есенин...
Все още зная доста, но времената вече са други.
Заглавието на постинга ме заинтригува и не останах излъгана. Чудесно е, че напомняш за великия поет на Николаевска Русия с този прекрасен постинг! И ако позволиш ще ти предложа един друг превод на стиховете на Онегин към Татяна:
Аз Ви обичах! Любовта ми може
да тлее още в моята душа.
Но нека тя сега не Ви тревожи,
не искам с нищо да Ви натъжа.
Обичах Ви безмълвно, безнадеждно,
обичах Ви със болка и със страст,
обичах Ви тъй искрено и нежно -
дано друг Ви обикне, както аз.
Не си спомням чий е превода, цитирам по памет, но за мен той е най-поетично издържания от всички.
Поздрави
цитирайАз Ви обичах! Любовта ми може
да тлее още в моята душа.
Но нека тя сега не Ви тревожи,
не искам с нищо да Ви натъжа.
Обичах Ви безмълвно, безнадеждно,
обичах Ви със болка и със страст,
обичах Ви тъй искрено и нежно -
дано друг Ви обикне, както аз.
Не си спомням чий е превода, цитирам по памет, но за мен той е най-поетично издържания от всички.
Поздрави
Търсене
За този блог
Гласове: 10984
Блогрол
1. отдих
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека
2. lilims.stihovebg.com
3. Откровения
4. relaks
5. sibir
6. bg.mama
7. .google.
8. facebook
9. виртуална библиотека